Теодор Буун — Заподозрян
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Теодор Буун — Заподозрян». Краткое содержание книги:
Дори Джъдж изглеждаше малко неспокоен. Първото посещение на местопрестъплението извика в съзнанието на Тео лоши спомени, затова така и не успя да се справи с домашните. Най-накрая заключи вратата, надникна през новите стъкла, не видя никого и напусна сградата, яхнал колелото си и следван от Джъдж.
10
Снимката беше изпратена от анонимен акаунт в „ГашМейл“ и първоначално беше пусната в кутиите на десетина ученици от прогимназията в Стратънбърг. От там набра скорост и до седем и половина в сряда вечерта стотици, ако не и хиляди хора в града я бяха видели и знаеха за какво става въпрос.
Беше направена от човек, решен да остане анонимен и неизвестен, но явно се беше скрил някъде на отсрещния тротоар, когато Тео, родителите му и Айк излизаха от полицейския участък. На снимката добре се виждаха и четиримата, смръщени и притеснени, а точно зад тях и отгоре ясно се четеше надписът „Полицейски участък на Стратънбърг“.
Снимката беше придружена от описание: Тео Буун, на тринайсет години, с адрес Малард Лейн 886, излиза от полицията заедно с родителите си, след като е бил арестуван за извършения във вторник обир на известния магазин за електроника „Биг Мак Систъмс“. Според осведомени източници полицията открила откраднатите стоки в сряда сутринта в шкафчето на Тео в училище. Очаква се той да бъде изправен пред съда за малолетни следващата седмица.
Както винаги в сряда вечер семейство Буун си бяха поръчали китайска храна. Бяха в кабинета и вечеряха пред телевизора. Джъдж, който се мислеше поне наполовина за човек, седеше до Тео и от време на време получаваше по някоя скарида със сладко-кисел сос — любимото му ястие. По време на вечерята почти не разговаряха. Мислите на Тео бяха заети с последните събития, които се развиваха лавинообразно. Родителите му размишляваха как да предпазят сина си. Госпожа Буун не докосваше своето пилешко. Господин Буун дъвчеше настървено, като че ли беше в съдебната зала и нанасяше съкрушителен удар на лошите, доказвайки, че Тео не е извършил нищо нередно.
Мобилният телефон на Тео завибрира — беше получил съобщение. Той му хвърли един поглед. Близката му приятелка Ейприл Финмор му пишеше:
ТБ, провери си имейла. Спешно.
Родителите му се цупеха, когато нещо прекъсваше вечерята им, затова, както дъвчеше, Тео написа:
Какво има?
Ужасно е. Спешно! Веднага, отговори Ейприл.
ОК, написа Тео.
Той лапна още няколко хапки, преглътна на две на три и обяви:
— Натъпках се.
Стана с чинията и чашата си и се запъти към кухнята.
— Много бързо — отбеляза майка му. Баща му се беше отнесъл нанякъде.
Тео изплакна чинията си и се запъти право към раницата си върху кухненския плот. Няколко секунди по-късно вече беше онлайн и отвори пощенската си кутия. Кликна върху съобщението с надпис „Спешно от ГашМейл“ и видя снимката. Беше ясна и контрастна и нямаше никакво съмнение кой точно излиза от полицейския участък. Отначало не можа да повярва, докато четеше надписа. Челюстта му увисна, той зяпна широко и няколко секунди се взира в снимката. Смайването му бързо отстъпи място на гнева. Гняв заради измислиците. Не беше арестуван. Нямаше да го съдят. А после започнаха въпросите. Кой е направил снимката? Къде се е криел? Защо му е да разправя такива откровени лъжи? На колко човека е изпратена снимката?
— Ей, хора! — провикна се Тео.
Родителите му се скупчиха зад него и се вторачиха в екрана на компютъра върху кухненския плот. Снимка, направена от някакъв негодник и после разпространена навсякъде, придружена от пълно с лъжи описание. Като адвокати първата им реакция беше да се запитат какво може да се предприеме законно, за да бъде спряна снимката, да се поправи стореното и виновникът да бъде изправен пред съда.
— Допускам, че е разпратена навсякъде — каза госпожа Буун.
— Най-вероятно — съгласи се Тео.
— Какво е „ГашМейл“? — попита господин Буун.
— Някакъв съмнителен сървър, който използваш, когато не искаш да те пипнат. Много анонимни имейли тръгват от там и наистина е трудно да ги проследиш.
— Значи не можем да го проследим?
— В интернет всичко е възможно, но ще бъде сложно и скъпо.
— Интернет — повтори господин Буун възмутено, приближи се към прозореца над мивката и се загледа към тъмния заден двор.