Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Флора не бе помръднала от мястото си. Елви не можеше да проумее, че Туре се е завърнал, дори не можеше да го осмисли, но се притесняваше за Флора. Това бе твърде голям шок за чувствителната ѝ внучка.
Елви седна до нея и с облекчение чу как Флора я попита:
— Какво прави той?
Значи не бе изпаднала в пълно вцепенение, щом задаваше въпроси. А Елви от своя страна разполагаше с отговора.
— Мисля, че се преструва на жив — рече тя.
Флора кимна леко, сякаш точно това и бе очаквала да чуе. Елви не знаеше как да постъпи. Флора трябваше да се махне от къщата, но как би могла. Автобусите вече не се движеха, а Маргарета и Йоран бяха в Лондон.
Така или иначе, не можеше да се обади на дъщеря си. Въпреки че според обществените стандарти Маргарета бе далеч по-нормална от Флора и Елви, бурните истерични пристъпи не ѝ бяха чужди. Маргарета щеше да дойде и да влоши още повече нещата. През цялото време щеше да крещи с писклив глас и при най-малкото объркване щеше да започне да дере лицето си с нокти.
„Проклет Туре.“
Да. Докато Елви се мъчеше да намери изход от проблемната ситуация, яростта ѝ към Туре растеше, все пак той бе виновникът в случая. Нима не стори достатъчно за него? Нима не направи всичко по силите си?
„Почакай малко.“
Хрумна ѝ една мисъл, която дори я разсмя, напук на всичко. Това, разбира се, приличаше по-скоро на религиозна демагогия, но все пак пред олтара си бяха казали: „В радост и болка, докато смъртта ни раздели!“ Елви погледна към затворената врата на спалнята. Смъртта ги беше разделила. Туре бе мъртъв. Следователно не носеше отговорност за него. Не се бе заклела пред свещеника, който ги венча преди четирийсет години, да продължи да се грижи за съпруга си и след смъртта му.
Флора издаде някакъв звук. Елви попита:
— Извинявай, какво каза?
Флора я погледна право в очите и промълви:
— Ъъъъъъ.
Елви изпита сковаващ ужас. Ето че се случи. Не защити внучката си и всичко се обърка. Протегна ръце към лицето на Флора и я погали. После ѝ рече:
— Прости ми, прости ми. Веднага ще извикам такси. Става ли така? Ще извикам такси и ще се махнем от тук. Става ли?
Флора поклати бавно глава, хвана я за ръцете и повтори:
— Ъъъъъ — този път обаче с лека усмивка.
Елви разбра. От гърлото ѝ се отрони внезапен бурен, почти лаещ смях на облекчение. Флора се шегуваше. Правеше същите звуци като зомбитата от играта.
— О, Флора, така ме изплаши. Реших, че…
— Извинявай, бабо. — Флора се огледа наоколо, този път с истинските си очи. От празния мъртъв поглед нямаше и следа. — Какво ще правим?
— Не знам, Флора.
Момичето свъси вежди.
— Нека обмислим всичко — рече тя. — Първо на първо, има ли вероятност да не е бил мъртъв? Да е изпаднал в нещо като кома и сега да се е върнал?
Елви поклати глава.
— Не. Освен ако всички не са решили по някаква странна причина да ме изиграят. Видях го вчера, когато отидох да занеса костюма и… Флора, какво има?
— Нищо, просто се опитвам… да си обясня какво се случва.
Елви се удиви. Момичето говореше напълно спокойно и изброяваше на пръсти различните възможности. Сякаш минутите на шок и отрицание бяха останали завинаги в миналото. На тяхно място се проявяваха онези ѝ качества, които иначе се опитваше да потисне — същите, които притежаваше майка ѝ като юрист.
— Второ на второ — Флора вдигна показалеца си, — ако наистина е бил мъртъв, какво тогава го е накарало да се събуди? Да не би да е свързано със случката в градината?
— Мда… Може и така да е.
— И трето на трето…
Елви чак сега разбра в какво състояние се намираше внучката ѝ. Промяната не бе единствено към по-добро, както ѝ се стори в началото. Логичните ѝ аргументи издаваха, че Флора се отнася към случващото се като към телевизионна игра, не като към невъзможно събитие, а по-скоро като към поредица от проблеми, които следва да бъдат разрешени.
„Е — помисли си Елви, — това е по-добрият вариант.“
— Трето на трето: дали само ние двете можем да го видим, или наистина се случва, разбираш, нали?
Елви си спомни за студа, който усети, когато докосна с ръце заоблените рамене на Туре.
— Мисля, че се случва наистина и че е… Най-добре да извикаме линейка.
Флора се изправи.
— Може ли аз?
— Не мислиш ли, че е по-добре, ако аз…
— Да, но не може ли аз?