Ударите на съдбата
- Автор: Найденов Донко
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: е-Книги
- ISBN: 978-954-497-053-6
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Ударите на съдбата». Краткое содержание книги:
А отсреща, в подножието на хълма, където беше гробището, се случваше нещо неописуемо, нещо изключително зловещо, изродено и гнусно, което умът ми все още отказваше да приеме в истинските му стойности! Там, в този осквернен от злите сили некропол, на светлината на призрачната луна видях ясно как ОГРОМНИ ОРДИ ОТ МЪРТЪВЦИ ИЗЛИЗАТ ОТ ГРОБОВЕТЕ СИ и се стичат като черна лава по тъмните улици на селото! Възкръсналите се придвижваха с разкривените си, патологични, пъплещи походки, подреждайки се в някаква пъклена закономерност, завземайки бавно и методично всяка една уличка, като лека по-лека приближаваха централната зона. Чувах отчаяни човешки стонове, наред с чупене на стъкла и разбиване на врати. Откъм катедралата се извиваше грозна мелодия, която сякаш теглеше и приветстваше мъртъвците да пристъпват все по-напред, а някъде зад нас, където трябваше да се намира Сборището, продължаваха да ехтят злокобните, убийствени и магьоснически слова, извисяващи се като гибелна тягост над цялата гротескна епопея.
В офиса си Тревор още трепереше, Том също не бе в приповдигнато настроение и двамата мълчаха. След малко единодушно решиха Том да прекара поне още една нощ у Тревор. На другия ден Мегън щеше да направи сеанса и се надяваха тайната да бъде разгадана. Първото, което направи Том, бе да телефонира на майка си.
— Да, Томи, кажи.
— Мамо, как си?
— Добре съм. Бети и Роби бяха при мен, но си тръгнаха преди малко. А ти?
— И аз съм добре. Знаеш ли мамо, че Хенри Гайгер не е пътувал до Швейцария?
Последва мълчание. След това се чу изненадания глас на Летисия.
— Какво искаш да кажеш? Не те разбирам.
— Открих, че Хенри Гайгер е бил убит в къщата — колкото и трудно да му беше, Том трябваше да говори с нея за това. — Искам да те питам знаеш ли нещо по този въпрос?
Мълчание. След това старата жена каза плахо:
— Не съм чула за никакво убийство. Знам, че Хенри е заминал за Швейцария и повече не се е върнал. Не е бил убит в къщата.
— Мамо, Хенри Гайгер никога не е стъпвал в Швейцария. Моите хора от „Die Kindersschule ltd.“ провериха.
— И защо си проверявал това?
— Някой път трябва да си поговорим. Но ще бъде друг ден, защото сега имам друга работа.
— Добре — отвърна Летисия.
После се обади на Мелинда Мендоса да провери дали е добре и как се справя без Фредерик, а тя му каза, че се опитва да се приспособи към новото състояние. Накрая позвъня на Бети и с нея говори около минута, като не ѝ спомена нищо за събитията и откритията си.
След разговорите Том и Тревор се запътиха към дома на шерифа. Децата на Тревор се привързаха много към приятния гост и до вечерта Том ги забавляваше, бягаше с тях по двора, играеше с тях на криеница. Той си припомни детските години, когато тичаше на воля и си играеше с връстниците си. А Тревор и Трейси наблюдаваха с усмивка как трите „деца“ лудеят.
Подир вечеря Том се прибра в стаята си, като веднага при него дойде Тревор. Двамата извадиха дневника на Хенри и започнаха да го разглеждат.
Братът на Рандолф пишеше красиво, с четлив почерк, като правеше впечатление на умен и интелигентен човек. Но явно отказът на баща му да го впише като наследник се беше отразил зле на психиката му, защото дневникът започваше с терзания за това, че е пренебрегнат и предаден от най-близките си хора:
С какво заслужих тази участ на скитник. Не трябва ли и аз да бъда обичан колкото брат ми, без значение какви интереси имаме? Защо светът е толкова несправедлив?
И по-нататък:
Брат ми има красива съпруга, след няколко месеца ще му се роди дете. Има хубава къща, има пари… А аз нямам нищо и сигурно никога няма да имам, (освен една проклета кошара).
След това тонът се променяше. Явно беше дошъл момента, когато го вкарваха в болница:
… Изкараха ме болен! Шизофреник! Аз, който на никого не съм сторил зло! Просто исках да живея по-добре, защото го заслужавам. Вече нямам шанс за нищо. Никой няма да ме вземе на работа, защото всеки ще разбере, че съм луд…
Брат ми е груб, лош човек, но има всичко. Аз съм добър, но нямам нищо. Имам мечти и амбиции, които никога няма да постигна. Ако имах богатството на брат ми, с моите амбиции досега да съм постигнал всичко. Но светът е несправедлив, защото има толкова стойностни хора, които пропадат и всичките им идеи се стопяват.
Те прочетоха до половината, след което решиха да си легнат. Денят бе уморителен, а на следващия щеше да идва Мегън и да направи сеанса. Трябваше да се наспят добре.
Том отново не затваряше очите си. Мислите му се рееха в страниците на дневника. „Клетият човек — мислеше той — прецакан и низвергнат, той се е мъчил като скот. Може би му е тежал факта, че всичко е притежавал татко — определено по-послушния от двамата близнаци.“ Сетне мислите му заиграха върху следното словосъчетание: „Брат ми е груб, лош човек…“ Защо баща му е бил груб с брат си? Нали именно той, Рандолф, го е учил на милосърдие, на идеите, че трябва да се помага на бедните и нуждаещите се? Защо Рандолф така е ненавиждал брат си и дори след изчезването му (или убийството му) не го споменаваше? И ако той го е убил или поръчал убийството, защо по дяволите го е направил? Не искаше предположението да е вярно, но всички обстоятелства водеха именно към тази теория. „Татко, защо? Нима брат ти не е бил човек като теб?“ Или пък е имало друга причина. Но каква? Предстоящият ден може би щеше да се разкрие всичко. Те трябваше да се срещнат лице в лице с призрака и да говорят с него.