Пайнс [Живи или мъртви]

Отиде до бъчонката, напълни чашата си и се върна.

—       Като отправна точка да вземем онова, което знаем, става ли? Итън е пристигнал в Бойси с директен полет от Сиатъл в осем и половина сутринта на двайсет и четвърти септември миналата година. Отишъл е във филиала в центъра и се е срещнал с агент Сталингс и екипа му. Провели са среща, продължила два и половина часа, след което Итън и Сталингс са заминали от Бойси някъде към единайсет и петнайсет.

—       И са тръгнали за Уейуърд Пайнс да разследват…

—       Наред с другите неща, изчезването на агент Бил Евънс и Кейт Хюсън.

Само споменаването на името й беше като нож между ребрата.

На Тереза изведнъж й се прииска още едно питие.

—       За последен път Итън е говорил с теб по мобилния в един и двайсет от Лоумън, Айдахо, където са спрели да заредят — продължи Хаслър.

—       Връзката беше лоша, защото бяха в планините.

—       Тогава са се намирали на един час път от Уейуърд Пайнс.

—       Последните му думи бяха „Ще ти се обадя довечера от хотела, скъпа“. Опитах се да му кажа довиждане и че го обичам, но прекъсна.

—       И това е бил последният разговор, който някой е провел с мъжа ти. Поне от онези, които са още живи. Разбира се… знаеш останалото.

Знаеше го и не искаше да го чува никога повече.

В 15:07 на едно кръстовище в Уейуърд Пайнс агент Сталингс засякъл камион влекач. Бил убит моментално, а предницата била смазана до такава степен, че се наложило да преместят колата другаде, за да извадят тялото на Итьн. Само че след като махнали вратата и срязали покрива, намерили купето празно.

—       Има и друга причина да дойда, Тереза. Исках да ти съобщя една новина. Както знаеш, не сме доволни от вътрешния оглед, който направихме на колата на Сталингс.

—       Да.

—       Обърнах се за помощ към КОДИС, екипа за научен анализ на ФБР. Там правят изумителни неща, най-добрите са. Тъкмо приключиха едноседмичното проучване на колата.

—       И…

—       Утре мога дати пратя доклада им по електронната поща, но казано с две думи, не са намерили нищо.

—       Какво искаш да кажеш?

—       Че не са намерили нищо. Нито следа от кожни клетки, кръв, косми или пот. Не са намерили дори така наречената деградирала ДНК. Ако Итьн е бил в колата през трите часа път от Бойси до Уейуърд Пайнс, екипът най-малкото щеше да открие някакви молекулярни следи от него.

— Но как е възможно това?

—       Още не знам.

Тереза се хвана за парапета и се изправи с мъка. Отиде до импровизирания бар.

Дори не си направи труда да си забърква джин с тоник. Просто сипа малко лед в една чаша и я напълни с водка.

Отпи дълга глътка и се върна несигурно при стълбите.

—       Не знам как да смеля това, Адам – рече тя и със следващата глътка осъзна, че това ще е питието, което определено ще й дойде в повече.