По следите на преселението
- Автор: Адамс Уилл
- Серия: Даниел Нокс #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «По следите на преселението». Краткое содержание книги:
Забърза обратно през преддверието, изкачи стълбите и точно се канеше да избяга, когато чу шум от двигател и над възвишението внезапно се появи пикапът. Предните му светлини обхождаха ямата като лъч на морски фар. Нокс едва намери време да приклекне и да се върне обратно в преддверието.
Грифин и хората му складираха всичко в катакомбите, затова той тръгна в обратна посока по десния коридор. Скоро стигна до друго помещение, на пода му имаше мозайка, която наскоро бе почиствана, но бе увредена от древни стъпки. В средата на звезда със седем лъча, заобиколена с гръцки букви, в поза лотос седеше гротескна фигура. Снима я веднъж, после още веднъж и тогава чу сумтене по коридора - някой носеше тежък товар и идваше към него. Той навлезе още по-дълбоко в подземието, което беше истински лабиринт от коридори и малки помещения. Стените бяха украсени с великолепни цветни стенописи: голи мъж и жена, протегнали молитвено ръце към слънцето; ухиленият Приап, показващ се иззад дърво, композиция с крокодил, куче и лешояд; Дионисий, изтегнат върху диван и обграден с лози, бръшлян и шишарки. Точно снимаше последното изображение, когато чу стъпки, обърна се и видя Грифин да приближава към него по коридора. Беше присвил очи в мрака като човек, който се нуждае от очила.
- Преподобни? - попита той. - Ти ли си?
III
Инспектор Нагиб Хюсейн пишеше доклад в участъка, когато началникът му Гамал дойде при него.
- Защо не си при жена си и дъщеря си у дома? - изсумтя той.
- Мислех, че искаш документацията да се води редовно.
- Така е - кимна Гамал. И поседна на ръба на бюрото. - Говори се, че си намерил труп в Арабската пустиня.
- Да - потвърди Нагиб.
- Убийство?
- Главата ѝ беше разбита. Беше увита в син брезент и погребана в пясъците. Бих казал, че е твърде вероятно да е убита.
- И е копт, нали?
- Момиче.
- Добре, разследвай - намръщи се Гамал. - Но никакви медийни сензации. Не му е времето затова.
- Какво искаш да кажеш?
- Знаеш какво искам да кажа.
- Уверявам те, че...
- Още ли не си се научил кога да говориш и кога да си затваряш устата? - сопна се ядосано Гамал. - Не осъзнаваш ли какви неприятности причини на колегите си в Миня?
- Те продаваха оръжия на черния пазар.
- Не ми пука. Има престъпления, които можем да разкрием, и такива, което не можем. Да се съсредоточим върху тези, които можем, става ли? - Въздъхна със съчувствие, сякаш искаше да каже, че и на него не му харесва как е устроен светът, но просто е по-голям реалист. - Следиш ли какво става в Асют? - попита той. - Хората излизат на улицата. Схватки. Гняв. Конфронтация. Заради две мъртви коптски момичета. Не искам да рискувам това да се случи и тук.
- Може да е била убита - отбеляза Нагиб.
Гамал имаше тъмна кожа, но сега потъмня още повече.
- Доколкото разбирам, никой не я е обявил за изчезнала. Може да е там от години, дори от десетилетия. Наистина ли искаш да създадеш неприятности заради момиче, което може да е мъртво от десетилетия?
- Откога разследването на убийства се превърна в провокация?
- Не си играй с мен - намръщи се Гамал. - Все се оплакваш, че имаш много работа. Съсредоточи се върху някой от другите си случаи за момента. Спри да гониш духове из пустинята.
- Това заповед ли е?
- Щом се налага - кимна Гамал. - Щом се налага.
9.
I
- Преподобни! - повтори Грифин. - Може ли да поговорим?
Нокс се извърна рязко и забърза по коридора. Слава богу, че в тъмнината бялата яка на ризата над тъмния пуловер приличаше на свещеническа униформа и Грифин се бе заблудил.
- Преподобни! - извика Грифин раздразнено. - Върни се. Трябва да поговорим.
Нокс продължи да върви толкова бързо, колкото му стискаше. Проходът се изправяше и свършваше в стена след двайсет крачки. Малко преди глухия му край имаше висока купчина стари тухли, парчета мазилка и дупка в стената, през която се чуваше как Питърсън чете откъси от Библията; макар придружаващото съскане да говореше, че най-вероятно става въпрос за запис, а не за четене на живо.
„И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи.“211
Нокс се приближи до дупката и надникна през нея. От другата ѝ страна имаше голямо помещение. Млади мъже и жени бяха коленичили върху рогозки и почистваха стените с потопени в дестилирана вода гъби и меки четки. Мъжете бяха със стандартните къси под- стрижки, а жените с прически на черта. Всички бяха облечени в еднакви униформи - небесносини ризи и бежови панталони. Бяха прекалено увлечени в работата си, за да го забележат как пристъпва в помещението. Когато влезе, видя отляво Питьрсън, потънал в спор с млада жена, а от преносимия сиди плейър продължаваше нелепо да се носи декламацията му на откъси от Светото писание: