Вестители
- Автор: Владимирова Цветелина
- Серия: Проклятието на Воронина #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: OrangeBooks
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Вестители». Краткое содержание книги:
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
— Алегрина — обърна се към нея. — Това е Ксения.
Опитах се да събера разума си и да отпратя бушуващите емоции, за да запазя поне малко от достойнството си.
— Тя има ли нещо общо с това, което се случи току-що? — възкликнах без да се притеснявам, че може да ме чуе.
Той ме изгледа кръвнишки, но после се смръщи объркано и се наведе по-близо към мен.
— Какво се е случило току-що? — попита и застана нащрек.
Високата му фигура се стегна и зае нападателна позиция.
— Тя стана свидетел на смърт на вестител — отвърна с тъга Алегрина и се изправи до нас.
Отпусна нежно ръка на рамото ми и ми костваше страшно много да остана неподвижна. Лицето на Игор трепна и той ме придърпа на пейката.
— Сигурна ли си? — попита, но се беше обърнал към приятелката си. Тя кимна утвърдително. — Добре ли си? — този път отправи въпроса към мен.
— Разбира се, че не! Искам да знам какво се случи!
— Ксения, не исках да се натрапвам. Но когато видях през какво минаваш, нямаше как да остана безучастна — заговори ми жената. — Не беше твърде отдавна, когато бях на твоето място и изживях същия кошмар като този преди малко.
Говореше съчувствено и забелязах една дълбока бръчка да се врязва между веждите ѝ и да продължава нагоре към челото ѝ.
— Нормално е да си разстроена.
Да, бях разстроена, но не исках да правя сцени на средата на летището. Поех си дълбоко въздух, за да успокоя сърцебиенето си и да подредя мислите в главата си. Образът на мъртвата старица обаче постоянно изникваше пред очите ми и не можех да прогоня спомена за молитвата ѝ, отправена към Бога в предсмъртния ѝ час. Напрежението пулсираше в главата ми и инстинктивно притиснах челото си с ръце, за да отпратя появилата се болка. Вдигнах глава и погледнах двамата руснаци, застанали пред мен. Игор беше клекнал, за да изравни височината си, докато аз седях на пейката, а Алегрина стоеше малко встрани, но достатъчно близо, за да ме наблюдава. Изражението на Игор се промени за част от секундата и се наведе към мен. След миг докосна с палец крайчеца на долната ми устна и ме погледна тревожно. Кръв. Откъде се беше появила?
— Ксения…
Името ми се отрони мъчително от устата му. Местеше поглед от кръвта на пръста си обратно към лицето ми.
— Какво се случи?
— Видях я как умира… — отвърнах с усилие. — Беше ужасно.
Въздъхнах и ми се прииска да заплача. После се сетих, че действително се бях разплакала преди малко и инстинктивно прокарах длан през очите си, за да изтрия сълзите. Игор проследи това мое движение и ми помогна да се изправя на крака.
— Хайде, да тръгваме. Искам да си починеш — прошепна в ухото ми и ме подкани да вървя напред като не отделяше ръката си от кръста ми.
— Почакай! — спрях го. — Алегрина, ти знаеш ли коя беше тази жена? — попитах я отчаяно.
Тя ме погледна и видях съжаление в очите ѝ.
— Не, Ксения. Нямаше как да я видя — отвърна кратко.
Забелязах посивели кичури в косата ѝ, които я караха да изглежда по-привлекателна и впечатляваща, отколкото ако ги беше боядисала. Лицето ѝ излъчваше светлина и енергия и беше запазило младостта си. На пръв поглед бих си помислила, че е на не повече от четиридесет години, но мъдростта и търпението в очите ѝ ми говореше друго. Понечих да тръгна напред, но се спрях.
— Какъв беше въпросът, който ми зададе преди малко?
— „За първи път ли изпитваш смъртта на друг вестител?” — отговори.
Преглътнах, макар гърлото ми да беше пресъхнало. Погледнах към Игор — излъчваше безпокойство.
— Вестител? — повторих. — Това ли съм аз?
— Да, Ксения. Ти си вестител — спокойният ѝ глас потвърди догадката ми и продължи. — Това е ново за теб и знам, че имаш много въпроси. Но трябва да знаеш, мило дете, че случилото се преди малко е нещо много значимо и голямо. Твърде си млада, за да носиш това бреме на плещите си, но Бог е решил, че можеш да го носиш.
Погледнах я изненадано, а тя се усмихна със съчувствие.
— Ксения, изживяването на смъртта на вестител е много тежко и се моля да не е белязало душата ти. Обикновено извървяваме дълъг път, за да се подготвим за този момент. Ти си твърде млада… — тя ме погледна тъжно. — Но си силна.
— Алегрина, достатъчно — Игор наруши хармонията на думите ѝ и аз моментално поисках да запуша устата му, за да науча повече от нея. — Тя преживя повече, отколкото трябваше.
Алегрина се взря в очите му многозначително, но накрая не издържа на силата в погледа му и кимна.
— Добре. Но… Ксения, не забравяй — да си вестител значи да се нагърбиш с отговорността за живота на много хора. Не допускай никой да те отклони от пътя, който е предначертан за теб.