Придворната дама

Затова и безропотно понасяше малките наказания, предизвикани от нейната разсеяност или гордост, които кралицата, изглежда, налагаше с удоволствие.

От друга страна вече беше разочарована от живота в двора.

Само след две седмици тук, вече й се струваше, че Лувърът не предлага никакви предизвикателства и че си струва да общува само с единици сред останалите придворни дами. Разбира се, Париж беше обсаден и това ограничаваше възможностите за забавление. Ако не й се бродираше, нямаше почти нищо друго за правене, освен да чете.

Мадлен се изправи, но Катерина я спря:

— Не, останете още малко, Мадлен.

Погледът на Катерина изглеждаше отнесен, но очите й бяха присвити, което издаваше, че е концентрирана.

— Изпратих още един пратеник до хугенотите — каза Катерина накрая. — Поръчах му да изостри тона и официални да обвини Конде, Колини и цялата им банда в държавна измяна, ако не вдигнат обсадата. Това ги стресна. Да, Луи дьо Конде е свикнал да решава проблемите с помощта на чара си, но и той се изплаши за главата си. А адмирал Колини се има за човек на честта и не би приел лесно обвинения в измяна. Затова предпочетоха да покажат по-голяма отстъпчивост по отношение на вдигането на обсадата. Искат единствено да се потвърди Едиктът от Амбоаз. Вие, мадмоазел, смятате ли, че кралят трябва да приеме предложението им и да сключи мир?

— Извинете невежеството ми, Ваше Величество, но Едиктът от Амбоаз не дава ли право на хугенотите да изповядват религията си?

— Именно, Мадлен, сега те искат единствено това.

— Храната в Париж е на свършване, хората недоволстват… Мадлен се поколеба. — Чувам, че срещу отделни складове е имало нападения. Това е знак за бъдещи размирици. А последният опит тайно да се внесе храна през портата Сен Мартен е бил неуспешен. Хугенотите го разкрили малко преди контрабандистите да стигнат портата и избили всички. Затова ми се струва, че предложението звучи привлекателно. Така ще се възстанови статуквото, а на краля няма да му струва нищо.

— Статуквото отпреди обсадата вече не е желателно — каза Катерина. — Конде и Колини няма да се успокоят, докато не вземат властта, както стана ясно от комплота им. А кралят иска да бъдат пречупени. Трябва да се научите, Мадлен, че разумното, балансирано решение не винаги е най-правилното. Освен това очакваме подкрепления. Херцогът на Навара вече е събрал няколко роти лека кавалерия в Пиемонт, а папата ми обеща 25 хиляди екю и шестхилядна войска. — Катерина въздъхна. — Но сте права, мадмоазел, ситуацията в Париж е обострена. Тази помощ ни трябва спешно.

После даде знак на Мадлен, че може да върви.

— Ваше Величество — каза Мадлен, — всъщност има още нещо, ако позволите? Една лична молба…

— Слушам.

— Бих искала да изпратя писмо до баща си, Еркюл дьо Мондидие. Знам, че Париж е обсаден и че молбата ми може да прозвучи детински. Но откакто напуснах дома ни, той няма вест от мен. Не знам дали знае, че съм придворна дама в Лувъра и че съм добре. От леля ми, графиня дьо Карон, е научил само, че съм тръгнала към Шато дьо Монсо, за да се срещна с Вас. Дали има някаква възможност писмо да мине през вражеските линии?