Паметта на Истанбул

30 Буколеонският дворец се намира на брега на Мраморно море. Смята се, че е построен от Теодосий ІІ и Юстиниан, а името му произлиза от статуята на биколъв, украсявала някога пристанището пред двореца. Лъвски статуи са запазени в Археологическия музей в Истанбул. Част от двореца е била разрушена около 1870 г. при строителството на железницата. – Б. пр.

31 „Кадърга“ е квартал в района на „Фатих“ в Истанбул, където е било първото византийско пристанище. – Б. пр.

32 „Мармарай“ е проект за железопътен тунел под Босфора, който да съедини европейската и азиатската част на града, в съчетание с модернизацията на крайградските жп линии, за да се осигури висока пропускливост на трафика. Строителството е започнало през 2004 г. и е трябвало да завърши през 2012-а. Забавянето му се дължи на археологически разкопки, разкрили най-старото пристанище – от ІV в. по времето на Теодосий. Проектът предизвиква силни възражения сред обществеността, тъй като предвижда закриване на двете традиционни исторически гари – Хайдарпаша и Сиркеджи, които ще бъдат превърнати в хотели. – Б. пр.

33 Мимар Синан. – Б. пр.

Щом влязохме в стаята, не се стърпях да не полюбопитствам.

– С какво се занимавате тук, Намък бей? Какво означава ДЗИ?

– Това е една неправителствена организация – сякаш с нежелание отвърна той. – Инициатива за опазване историята на града.

Посочи дървените столове и ни покани да седнем.

Върху стола, на който понечих да седна, беше разстлан един от плакатите от демонстрацията им със същата снимка на една от дървените истанбулски къщи и надпис: „Не пали, не руши, а пази!“. Навих плаката и го сложих на масичката, чиято повърхност беше започнала да се лющи, и чак тогава седнах на стола. Заместникът ми вече се беше разположил отсреща, на другия стол, чиято боя също падаше. Докато Намък се наместваше в довлечения бог знае от кой офис стол, погледът ми попадна на друга снимка – под византийските стени се беше разположило младо семейство на пикник, жената готвеше нещо на газовия котлон, мъжът седеше по турски на постланото килимче, а най-отпред децата им се усмихваха чаровно пред обектива с липсващите си предни зъбки.