Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
„Господи, колко е секси! Да, ще го направя. Не. Да, по дяволите! Не!“
Какво искаше да направи? Какво искаше? Главата му забуча, не знаеше какво да отговори и докато се опитваше да каже „да“, изведнъж откри, че цялото сексуално желание, което жената бе предизвикала, бе изместено от паниката.
— Няма проблем, захарче — каза тя, докато се изправяше. — Очите ти всеки момент ще изскочат. Май те изплаших.
Тя го потупа по рамото и се наведе, за да го целуне леко по бузата.
— Някой друг път тогава.
Фил остана на мястото си почти десет минути, напълно смазан. Бичуваше се по всички възможни начини, убеден, че неспособността му за действие е забелязана от врага. Всички офицери във въздухоплаването щяха да му се смеят!
„Но поне не изневери — помисли си. — Не се поддаде!“ Опита се да се вкопчи в тази мисъл, да почерпи сили, дори да се скрие зад нея, но нямаше смисъл. Виждаше собствения си образ: неспособен, нерешителен, уплашен, почти импотентен. Не беше искал тази жена; просто беше понечил да се увери, че все още може да поиска нещо, без да се изплаши.
И се бе провалил.
Огромен куп самообвинения се стовари върху него като декори, които падат по лошо построена сцена.
Фил почака, докато сервитьорката отиде в другия край, после остави пари за питието и бакшиш. Измъкна се от бара, като почти очакваше да чуе смях зад гърба си, и след минута затвори вратата на стаята си на третия етаж, благодарен за усамотението и анонимността.
Седна на ръба на леглото и потърка очи, като се чудеше какво ли ще е да приеме предложението на червенокосата.
„Какво ли ще е?“ Това беше същият въпрос, осъзна той, който го беше довел в международния отдел.
Но какво ли ще е да правиш секс с такава жена? „Всъщност, помисли си той, какво ли ще е да правиш каквото и да е, без да се измъчваш от несигурност?“
12
Централно пристанище, Анаполис, Мериленд
18:45 ч
Младият куриер провери нещо в папката си и кимна, преди отново да вдигне очи към мъжа, който стоеше зад едно малко гише.
— Аха. Човекът, когото търся, се казва Блейлок. Джон Блейлок. Оставил е само този адрес.
— Той е на 18-и кей.
— Значи живее на лодка?
— Ами не точно.
— Но вие казахте 18-и кей.
Служителят затвори списъка с клиентите си и заобиколи гишето, за да застане до младия човек на прага и да му посочи бъркотията от лодки и мачти в далечината.
— Виждаш ли високата мачта до зелената лодка?
— Аха.
— Е, погледни точно вляво от нея. Виждаш ли синия метален покрив?
— Онова нещо със сателитната чиния, което прилича на покрив на автобус? — попита младежът.
— То си е покрив на автобус. От онези, с които рок групите ходят на турнета.
— И какво прави този автобус в пристанището, човече?
— Най-вече плава — захили се мъжът.
— Автобус.
— Всъщност е подвижна къща. Накарай капитан Блейлок да ти я покаже.
— Плаваща подвижна къща? Нещо като лодка, на която се живее?
— Ами той реши, че иска лодка, но вече си беше направил автобус по поръчка точно по свой вкус и живееше в него, така че накара една корабостроителница да му построи яхта, тоест шлеп за автобуса. Когато поиска да излезе в морето, просто закарва автобуса си, качва го и… отплава, така да се каже. Задните колела на автобуса са свързани с двойните витла на шлепа.
— Това нещо трябва да се види.
Младежът закара микробуса си до края на кея и разтовари няколко кутии на една ръчна количка, преди да ги издърпа до яхтата. Едната страна на огромния четиринайсетметров автобус, с лице към пристанището, представляваше красива картина в сини и зелени тонове, на която няколко стройни делфина плуваха с една по-малка, но също толкова елегантна и добре надарена русалка с платиненоруса коса, която се влачеше поне на три метра след нея.
Автобусът изглеждаше чисто нов. Платформата, на която беше паркиран, слизаше на метър и половина под бордовете от тиково дърво, така че колелата му не се виждаха, а горната му част изглеждаше като постоянна надстройка. Палубата беше оградена с месингов парапет, състоеше се от две нива и завършваше с нормален заострен нос отпред.