Златният бряг [bg]

Анна Белароса внимаваше за килограмите си, както обяви на всеослушание около шест пъти, и „само хапваше“. Но храната, която „хапна“, щеше да е достатъчна за изхранването на бедните квартали в Калкута за една седмица. Хапна също и два сладкиша, а после пи кафето си със захарин.

Всичко това ставаше в „Джулио“ и вече беше средата на септември. Беше петък, 17 септември, за да съм точен, и след малко ще разберете защо тази дата се е запечатала в съзнанието ми.

Що се отнася до великото откриване на картината, разбрах, че всички много са я харесали и са прекарали добре онази нощ. Страхотно. Ако исках да се извинявам, имах, разбира се, добро оправдание за това, че съм пропуснал културното събитие на годината:

— Съжалявам, но бях зает с потопяването на лодката си, за да раздразня ченгетата.

Що се отнася до това, още не бяха ме потърсили от СВП и се съмнявам дори дали знаеха, че „Поманок“ е изчезнала. За тях тя не означаваше толкова много, колкото означаваше за мен. Може би в крайна сметка това беше безполезна постъпка, но не съжалявам, че я направих. И ако ме попитаха за нея, щях да кажа:

— Да, потопих я, също както прадедите ми са изхвърляли чая в пристанището на Бостън. Дайте ми свобода или смърт.

Сигурно ще получа около година и шестцифрена глоба.

Но вече бе определена датата за прехвърлянето на собствеността на къщата в Ийст Хамптън и вероятно ще мога да реша данъчните си проблеми до няколко седмици. Тогава ще облека водолазния си костюм и ще махна табелките за конфискация от „Поманок“.

Що се отнася до семейното ми положение, аз приех предложението на Сюзън и останах в къщата. Въпреки това бяхме семейство само фиктивно, както се казва, когато се говори за двама съпрузи, които живеят в една къща, посещават светски и семейни събирания заедно, но вече не делят едно легло. Това може и да е допадало на предците ни, но за повечето съвременни двойки то е най-лошото нещо на света.

Но да се върнем отново в „Джулио“, където дебелата дама продължаваше да пее, като редуваше сладките мелодични и тъжни италиански песни, от които възрастните посетители се просълзяваха, с няколко други, които сигурно бяха доста похотливи, ако се съдеше по начина, по който ги изпълняваше, и по реакцията на компанията.