Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
С показанията си вторият свидетел на обвинението промени до голяма степен картината, обрисувана от Кейпърс Мидълтън. Всички ахнахме, като разбрахме, че Кейпърс Мидълтън е бил таен сътрудник на щатските сили за сигурност в Южна Каролина, но когато вторият свидетел на обвинението срещу нас се оказа Радикала Боб Мерил, ние направо щяхме да припаднем. Той стана и зае мястото си до съдията като свидетел от страна на правителството. Федералното бюро за разследване вербувало Боб като доносник по време на сблъсъците в Колумбийския университет, след което той така умело се самовнедрил сред активистите радикали, че се превърнал в най-достоверния източник на информация за ФБР.
Въпреки че нашата защита успя да докаже, че всяко незаконно действие, в което бяхме участвали в нощта на взлома, е било планирано или от Кейпърс, или от Радикала Боб, ние все пак бяхме обвинени в незаконно влизане в чужд имот и злонамерено унищожаване на федерално имущество. Осъдиха ни на една година затвор, но след това промениха присъдата в условна, посочвайки нашата младост и идеализъм като смекчаващи вината обстоятелства.
Когато Кейпърс седна на свидетелския стол в театъра на Док Стрийт, всички млъкнахме, за да изслушаме историята за въпросния процес. Въпреки че разказа спокойно своята част от историята, усетих, че все още се чувства неловко, задето е предал приятелите си. Кейпърс се защити, като каза, че действията му са били продиктувани от патриотизъм и желание да служи на родината си. Когато се подписал да сътрудничи като агент на правителството, не знаел, че в капана, който бил заложил за враговете на Америка, ще паднат собствените му най-близки приятели.
— Кейпърс, Шайла те обичаше — обади се Ледар. — А ти? Ти само се преструваше, че я обичаш, така ли?
— Не съм се преструвал — отвърна Кейпърс и погледна бившата си съпруга. — Чувствата ми към Шайла бяха истински. Толкова много неща научих от нея, тя имаше съвършен инстинкт за политика, разбираше средствата за масова информация и така умееше да работи с тях, че те често обслужваха нашата кауза. Все си мислех, че един ден ще мога да й обясня какво се случи тогава. Любовта ми към нея не беше преструвка — та нали всички ние я обичахме. Но аз гледах на нещата по друг начин. В по-едър план. Смятах, че страната ни е застрашена. Знаех, че много комунисти са внедрени в движението за мир. За разлика от всички вас аз имах достъп до агентите.
— Твоите приятели не бяха комунисти — обади се Джордан Елиот. — Ние с Джак дори не се занимавахме с политика. Майк и Шайла просто бяха против войната.
Генералът веднага се надигна и отвърна троснато на сина си:
— Кейпърс, ти изпълни своя дълг към родината. Няма от какво да се срамуваш.
— Кейпърс никога не се е срамувал от това, което извърши тогава — отвърна му Ледар. — Докато бяхме женени, доста сме спорили по този въпрос.
— Не е точно така — каза Кейпърс. — Просто се бях примирил със случилото се. Има разлика.
— Ако не бяхте вие с Шайла, ние с Джордан нямаше и да забележим убийствата в Кент — обадих се аз.
— Не бягам от отговорност — каза Кейпърс.
— Кейпърс, ти винаги ме държеше настрана от демонстрациите — каза Майк. — Аз имах единствената задача да правя снимки. Казваше ми, че трябва да запечатам историята. Защо го правеше? За да ме предпазиш ли?
— Ти беше много впечатлителен човек — отвърна му Кейпърс. — Пазех те от Шайла и от теб самия.
— Значи, беше нарочил Шайла, така ли? — попита Майк.
— Тя се беше нарочила самичка. А моята цел беше Радикала Боб.
— Каква ирония на съдбата — каза Боб.
— Плащаха ли ти? — попита Джордан.
— Разбира се — изненада се Кейпърс от въпроса. — И имаше защо.
38
Когато Джордан зае своето място на сцената на Док Стрийт, знаех, че всички парченца от пъзела ще дойдат на мястото си. През всичките тези години нито веднъж не се реших да го попитам за случилото се, а и той предпочиташе да мълчи. Сега, когато проговори, за пръв път усетих как се отпусна въпреки стоманения поглед на баща си. Говореше делово, като бизнесмен. С лекота пресъздаде събитията и тогава изведнъж си спомних защо моята църква учи, че изповедта е мехлем за душата. Докато разказваше, ние всички се заслушахме, дори неволно се наведохме напред, за да уловим всяка негова дума. И генералът наостри слух.
— Щом пристигнах на Бул Стрийт, ме хвърлиха в съвършено гола единична килия. Дадоха ми хапчета за успокояване, но аз продължих да крещя на сестрите, на нощните дежурни, на другите пациенти, затова ме изолираха още повече. Увеличиха ми и дозата успокоителни и речта ми стана съвсем несвързана. Когато ме върнаха в отделението, забраниха ми всякакви други посещения и писма, освен от родителите ми.