Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Хидейоши втренчи поглед в тях и те му отвърнаха със същото, като се опитваха да видят кой ще издържи повече.
Той избухна в смях и призна поражението си.
Манджу и Чача весело се засмяха. Хидейоши се почеса по главата и им направи знак да дойдат при него и да си поиграят на нещо друго.
Подмамени от предложението му, децата крадешком побутнаха направената от тънки дръвца врата.
— Откъде идвате, господине?
Хидейоши слезе от терасата и се зае да връзва връзките на сламените си сандали. Полунашега Манджу го загъделичка по врата със снопче тревички. Хидейоши изтърпя закачката и свърши с връзването на връзките.
Щом обаче се изправи в пълен ръст и видяха израза на лицето му, децата изгубиха смелост и се опитаха да избягат.
Хидейоши от своя страна също беше изненадан. Веднага щом момчето се затича, той го хвана за яката, като в същото време се опита да сграбчи Чача с другата. Тя обаче изпищя с пълен глас и побягна разплакана. Манджу бе толкова стреснат от това, че са го хванали, че не издаде дори хленч. Когато обаче падна на земята, погледна нагоре изпод Хидейоши и видя лицето му и цялото небе обърнати наопаки, най-сетне запищя.
Фуджикаге Микава бе оставил Хидейоши сам в павилиона за чай и сега вървеше по градинската пътека. Той пръв чу плача на бягащата Чача и писъците на Манджу. Стреснат се втурна назад, за да види какво става.
— Какво?! Нещастник!
Нададе ужасен вик и ръката му несъзнателно стисна дръжката на меча.
Застанал разкрачен над Манджу, Хидейоши със заповеден глас извика на стареца да спре. Моментът бе труден. Микава се готвеше да удари Хидейоши със сабята си, но се отдръпна от уплаха, като видя какво бе решен да стори този. Погледът на Хидейоши и сабята, която държеше в ръка, сочеха, че е готов без най-малкото колебание да пререже гърлото на Манджу.
Кожата на твърдия стар военачалник настръхна и побелелите му коси се изправиха.
— Н… негодник! Какво се каниш да направиш на момчето?
Гласът на Микава бе почти умолителен. Премести се по-наблизо, като цялото му тяло трепереше от съжаление и страх. Щом придружавалите допреди малко пълководеца служители разбраха какво става, те завикаха с всичка сила, замахаха с ръце и незабавно цялото укрепление узна за положението.
Стражите от централната порта и от кулата също бяха чули виковете на Чача и сега бързешком дойдоха на мястото.
Самураите образуваха железен обръч от доспехи около необикновения противник, който ги гледаше враждебно и притискаше сабята си към гърлото на Манджу. Останаха на разстояние, уплашени навярно от това, което се четеше в погледа на Хидейоши. Нямаха представа какво друго да правят, освен да викат останалите.
— Генерал Микава! — извика Хидейоши към едно от лицата помежду им. — Какъв е отговорът ви? Средството ми е доста жестоко, но ако не бях направил това, не виждам друг начин да не поставя господаря си в неудобство. Ако не ми дадете отговор, ще убия господаря Манджу!
Огледа се наоколо с големи пламнали очи и продължи:
— Наредете на тези войници да се отдръпнат, генерале! После ще говорим. Толкова ли е трудно да разберете какво да направите? Бавно се досещате наистина. В крайна сметка няма да е лесно да ме убиете и да спасите живота на момчето, като го запазите невредимо. Точно същото е като при господаря Нобунага, който иска да завземе крепостта и да спаси Оичи. Как бихте могли да запазите живота на господаря Манджу? Дори и да ме прострелят с мускет, това острие най-вероятно в същия миг ще промуши гърлото му.
Отначало езикът на Хидейоши бе единственото, което помръдваше. Думите приличаха на буен поток. Сега обаче очите му се движеха заедно с говора и всички окончания на неговото тяло постоянно ловяха движенията на враговете наоколо.
Никой не бе в състояние да стори каквото и да било. Микава усети размера на грешката си и сега изглежда внимателно слушаше какво казва Хидейоши. Беше се освободил от временното вцепенение и си върна спокойствието, което показваше в павилиона за чай. Най-сетне той дойде в състояние да се движи и махна с ръка на обиколилите Хидейоши мъже.
— Дръпнете се от него. Оставете това на мен. Дори да трябва да го заменя аз, на младия господар не трябва да се случи нищо. Върнете се до един по местата си.
После се обърна към Хидейоши и каза:
— Множеството се разпръсна, както пожелахте. Сега ще ми предадете ли, моля, младия Манджу?
— В никакъв случай!
Хидейоши енергично заклати глава, но после промени дори тона на гласа си:
— Ще върна младия господар, но искам да го предам лично на господаря Нагамаса. Ще се погрижите ли, моля, да ми уредите да бъде приет от господаря и от господарката Оичи?