Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

но не го изобличиха. С Домисий нещата се оказват по-сложни. Тя е станала двулично объркано момиче. Ще трябва време, много време и много любов. Ето какво имах да ви казвам, какво исках да знаете. Вашата съпруга, господине, сестра ви, госпожо, не си е отишла напразно. Тя спаси цяло семейство. - Жената се изправи също така сковано, както беше седнала. Извади писмо от чантата си и го подаде на Жозефин: - Гаетан ме помоли да ви го предам...

-    Какво ще стане с него? - прошепна Жозефин, потресена от току-що чутата изповед.

-    Записахме ги и тримата в чудесно частно училище в Руан. С името на майка им. Директорката е наша приятелка. Ще продължат образованието си нормално, няма да страдат от клюки. Дъщеря ми ще си върне моминското име. Тя желае и децата да сменят името си. Съпругът ми има известни познанства, не би трябвало да представлява трудност. Благодаря ви, че ме изслушахте, и ви моля да ме извините за странната ми постъпка. - Кимна им и си тръгна, както бе дошла, избледняла фигура от друго време, силна и същевременно покорна жена.

-    Каква странна личност! - прошепна Филип. - Студена, стегната, но грижовна и внимателна. Франция и отколешните й богати буржоазни семейства. Всичко ще се нареди. В какъв ред по-точно е трудно да се каже. Любопитно ми е да разбера какво ще стане с децата... За тях нещата ще бъдат по-сложни. Връщането към установения ред не е достатъчно.

-    Филип, не казвай на никого, но ми се струва, че живеем в свят на луди...

Едва тогава погледна плика, който й бе дала майката на Изабел Манжен-Дюпюи.