Мусон
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусон». Краткое содержание книги:
След четиригодишно прекъсване изтъкнатият мореплавател сър Хал Кортни се готви за своето последно и най-опасно плаване — мисия на слава или смърт в името на Империята и Короната.
„Мусон“ е изключителният нов роман от серията „Кортни“: една повест за гняв и страсти, за мир и война. Напрегнато действие, романтична любов и приключения оформят съдбата на едно семейство.
Том се домъкна до фала с несигурни крака, вдигна триъгълното платно и пусна фелуката по вятъра. Сара оправи дрехите си, завърза панделката на жакета и отиде да седне при него на кърмата. Том обхвана раменете й с ръка, а тя се сгуши в него. Бяха преполовили разстоянието до острова, преди Том да проговори:
— Обичам те, Сара Бийти — промълви той.
Сърцето й литна при тия думи и тя се притисна още по-силно към него.
— Както вече казах, обикнах те в мига, когато за пръв път те съзряха очите ми, Том Кортни. Макар че бях още дете, оттогава започнах да се моля, един ден да стана твоя жена.
— Този ден дойде — отвърна той и я целуна.
111.
Срещаха се всеки път, когато Сара успееше да измами бдителността на Гай и Керълайн. Понякога паузите траеха два или три дни, но те само разпалваха още по-силно горещата им страст.
Срещите се провеждаха винаги следобед, защото сутрин Сара помагаше на Керълайн в домакинството или се грижеше за малкия Кристофър. А и Том не можеше да зареже „Лястовицата“ и екипажа — корпусът и такелажът бяха понесли сериозни щети по време на плаването от Добра Надежда до тук и трябваше да се ремонтират, за да възвърне корабът своята мореходност напълно.
Повечето сутрини Том прекарваше в двореца, очакващ вести от Мускат. А и лицензът му за търговия още не беше издаден. Макар да обсипваше везира с щедри подаръци и бакшиши, той все още си оставаше в немилост и чиновникът му отмъщаваше с цветисти извинения и обяснения за забавянето. Без султански ферман, Том не можеше да търгува на местните пазари.
Скъпоценните часове, които можеха да прекарват заедно, отлитаха като мигове и за двамата. В някои следобеди лежаха в обятията си, без да докосват донесените от Сара деликатеси и се любеха сякаш за последен път. В промеждутъците си приказваха, загубили дъх от нетърпение да споделят чувствата си, чертаеха фантастични планове за деня, в който ще могат да се измъкнат от острова и да отплават с Дориан на борда на „Лястовицата“.
Други дни вземаха фелуката, за да я закотвят край външния риф, където ловяха риба, смееха се и надаваха възторжени викове, докато измъкваха от водата красиви морски създания, които се мятаха и блестяха като огромни скъпоценни камъни на кукичките.
Един следобед Сара донесе кутията с пистолети за дуел, подарена от баща й на раздяла в Бомбай, за да се пази на тази земя, пълна с диви животни и още по-диви хора.
— Татко обеща да ме научи да стрелям, но не му остана време — каза тя. — Ще ме научиш ли ти, Том?
Бяха великолепни оръжия. Дръжките изрязани от лъскав орех, а спусъците и дългите цеви — инкрустирани със злато и сребро. Придружаваха ги рогови шомполи и сребърни барутници. В кутията имаше и петдесет обли оловни топчета, изработени така, че плътно да влизат в дулата. Тампоните бяха от промаслена кожа.
Том напълни пистолетите с половин заряд, за да намали отката. После й показа как да заеме стойка и да се обърне към целта, изнесла дясното рамо напред. Как след това да свие юмрук на левия хълбок и да издигне опънатата дясна ръка към целта, а когато мушката се покаже в прореза на мерника, да натисне плавно спусъка, вместо да чака, докато ръката я заболи от тежестта и започне да трепери несигурно.
Постави един кокосов орех на порутената стена на манастира на петнадесет крачки от тях.
— Свали го! — каза той и започна да брои пропуските й. — Ниско! Пак ниско! Вдясно! — Том бързо презареждаше и тя сменяше пистолетите. С четвъртия изстрел запрати ореха да пръска мляко във въздуха. Тя изпищя от радост и скоро започна по-често да улучва, отколкото да пропуска.
— Трябва да получавам награда за всяко попадение — заяви Сара.
— Каква награда искаш?
— Една целувка ще свърши работа.
При този стимул, Сара улучи пет пъти под ред и Том я похвали:
— Браво, спечели голямата награда. — Взе я на ръце и я понесе, въпреки неубедителните й протести, към тайното им убежище в развалините.
След няколко дни взе във фелуката един от най-добрите лондонски мускети и я научи да го зарежда и да стреля с него. Том бе купил преди отплаването четири от тези необикновени оръжия. Не можеше да си позволи повече, защото цените им бяха зашеметяващо високи.
Евтините армейски мускети са гладкостволи и куршумът им не приляга плътно към канала. При излитане от дулото той не получава въртеливо движение и траекторията му е доста непредсказуема.
Точността на това оръжие с нарезна цев бе смайваща. Том можеше да удари кокосов орех без пропуск от сто и петдесет крачки. Сара беше достатъчно висока и силна, за да прикладва към рамо тежкия мускет и още един път показа, че притежава точното око и вярна ръка на роден стрелец. След един час упражнения вече печелеше наградата си почти с всеки изстрел.