Професор Вилчур [bg]

Много скоро има възможност да го стори: покани я да танцуват. Понеже тези, които танцуваха наоколо, можеха да дочуят откъслеци от изречения и да се досетят за какво става дума, когато тангото свърши, тя предложи:

— Бих искала да поговоря с вас насаме.

— С голямо удоволствие. Още повече че и аз, госпожице, и аз самият исках да ви помоля за това.

През преддверието и стаята, в която играеха бридж, той я заведе в своя кабинет. Там нямаше никого.

— Моля ви — започна делово тя, сядайки в креслото, което й предложи, — днес узнах — в цялата област се носят нелепи клюки, че ние, вие и аз, имаме намерение да се женим.

Той тревожно я погледна и я запита:

— Защо наричате тези слухове нелепи?

— Просто, защото се градят на чиста измислица, на една абсурдна измислица.

— Дори и да е измислица, не виждам защо да е абсурдна.

Искаше да му спести своя отказ и затова поклати глава:

— Абсурдното е това, че както вие, така и аз отлично знаем, че не сме един за друг.

— Аз съвсем не мисля така — възрази той, свивайки вежди.

— Сигурно така мислите — каза тя натъртено. — Първо, вие сте земевладелец. Имате нужда от жена от същата среда, която да се заеме със стопанството и да се грижи за домакинството. Аз съм лекарка. Аз, както знаете, съм дошла в този край да работя за общественото благо. И понятие нямам от стопанство. Нищо не разбирам от това и смятам, че ще унищожа способностите и професионалната си подготовка, ако напусна работата си като лекарка. А тази работа аз смятам за свое призвание и никога няма да се откажа от нея.

Той помълча малко и накрая се обади почти гневно:

— А кой ви казал, че аз ще изисквам от вас да се отказвате от каквото и да било и да ви натрапвам стопанството на Ковалево? Аз искам само да ми станете жена и нищо повече и нямам намерение с нищо да ви смущавам. Ще правите, каквото си искате. Ако пожелаете, ще построя в Ковалево болница, по-голяма от другата. Казвате, че не сме създадени един за друг. А не е вярно. Защото откакто ви познавам, виждам, че подходяща за мен сте само вие и никоя друга. Разбира се, аз може да не заслужавам жена като вас. Давам си сметка. Затова пък знам, че мога да бъда добър съпруг и че няма да се разочаровате. Защото като казвам нещо, казвам го, а щом твърдя, че ви обичам, то в това няма и капчица лъжа. Аз нарочно не бързах да ви се обясня, за да можете да ме опознаете и да си съставите мнение за мен. А колкото за стопанството, майка ми, слава богу, е още жива и се занимава с него. Сестра ми сигурно вече няма да се омъжи, защото и няма голямо желание за това. С една дума, няма да се грижите за домакинството. Затова, госпожице, сега ви питам кое е абсурдното? Кое е нелепото? Няма защо да се страхувате, аз не съм хлапе. Преди да се обърна към вас с това предложение, аз съм обмислил и всичко съм предвидил.