Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— Момчето има право — продължаваше да се усмихва Зед.
— Никакво момче не е — изръмжа Ан. — Той е мъж, при това Господарят Рал, предводителят на Д’Харанската империя, която той лично създаде, за да се бори срещу Императорския орден. А сега той е човекът, който трябва да застане начело на тази армия. Животът на всички ни зависи от това.
Докато Ричард продължаваше да прелиства книгата, мярна текст, който не бе забелязал в началото. Отвори на съответната страница.
— Ето, тук има още нещо, което не е изчезнало.
— Моля? — попита Натан с невярващ глас и надникна, за да се увери с очите си. — Няма нищо друго — сигурен съм.
— Ето го тук — рече Ричард и посочи думите. — Пише следното: „Ето ни, идваме“. Какво ли означава това. И защо не е изчезнало?
— „Ето ни, идваме“? — на лицето на Натан бе изписано объркване. — За пръв път го виждам.
Ричард запрелиства книгата.
— Ето, пише го и тук. Същият текст. „Ето ни, идваме“.
— Възможно е да съм го пропуснал веднъж — възропта Натан, — но втори път е изключено. Сигурно грешиш.
— Не, виж — продължи Ричард и обърна книгата към Пророка. Върна се назад по страниците, прелисти празните страници, докато в един момент спря. — Ето го пак. Цяла страница, изписана с това изречение.
Натан зяпна в безмълвен потрес. Ничи надникна над рамото на Ричард. Зед се спусна, за да види с очите си текста. Дори двете Морещици се приближиха.
Ричард обърна следващата страница, която миг преди това беше празна. Цялата беше изписана със същото изречение — от горе до долу.
Ето ни, идваме.
— Гледах те, докато разгръщаше книгата. — В копринено-гладкия глас на Ничи се долавяше явно безпокойство. — Сигурна съм, че само допреди миг тази страница беше празна.
По ръцете на Ричард пробягаха ледени тръпки. Косъмчетата по тила му настръхнаха.
Вдигна глава и улови тъмна сянка, която се материализира в тъмнината зад снопа слънчеви лъчи, прокрадвали се през прозореца.
Твърде късно си спомни предупреждението на Шота, че не бива да чете пророчество и че ако го стори, звярът кръвопиец ще може да го намери.
Посегна към меча, си.
Не го намери.
Петдесет и трета глава
С ВОПЪЛ, който прозвуча като от осъдените души на хиляди грешници, тъмата се сгъсти в спираловидни и удължени форми. Сякаш оживяха сенки.
Масите в далечния край на помещението изригнаха във въздуха и от тях изхвърча черното кълбо. Вдигна се фонтан от дървени отломки.
Звярът, роден от хватката на сенките, устремено се приближаваше към Ричард, поваляйки всичко по пътя си.
Библиотеката бе огласена от трясъци и пукот на натрошено дърво.
Кара и Рика едновременно се спуснаха и заеха позиции пред Ричард, всяка стискаше своя Агиел в ръка. Той знаеше прекрасно какво ще се случи, щом звярът ги връхлети. Мисълта, че Кара може да пострада пак както преди, го изпълни с дива ярост. Преди двете да успеят да се хвърлят в атака срещу могъщото чудовище, което трошеше масивните дървени маси като детски играчки, Ричард сграбчи двете жени за дългите плитки и с рев ги издърпа назад.
— Не се приближавайте до него!
Ан и Натан едновременно простряха ръце по посока чудовището, при което помещението се изпълни с трепящи вълни, все едно мараня около бушуващ огън. Ричард знаеше, че по този начин те сгъстяват самия въздух в опит да отблъснат атаката. Действията им обаче се оказаха пълно безполезни в борбата с тази плетеница от сенки, която се въртеше и извиваше директно през масивното дърво и скъсяваше разстоянието до мишената си.
Ричард рязко отскочи, за да избегне дълга дъска, отпорена от ръба на някоя маса, която прелетя покрай главата му и се разби в близката колона. Защитното стъкло около лампата горе се счупи, разхвърчаха се искри, които миг подпалиха древните килими. Вдигна се гъст черен дим. Звярът продължаваше да лети към Ричард.
Зед освободи мощна светкавица, която мина през средата на тъмната хаотична маса, сякаш минаваше през въздух и се стовари върху етажерките с книги на отсрещната стена. Във въздуха се вдигнаха огнени езици, разхвърчаха се подпалени листа. Отекна оглушителен грохот.
Звярът продължаваше неумолимо напред и покосяваше подпора след подпора с вой и писъци, сякаш изтръгнати от душите на обречените, извисили глас през отворената врата към дълбините на отвъдното. Потрошените лампи хвърляха сенки, които попиваха в безплътното туловище на звяра, който ставаше все по-видим и все по-могъщ.