Панталон тропна гневно с крак.
— Ще я удуша, къде е тя? — извика той.
— Излезе преди два часа.
Панталон не чу това, той бръкна в джоба си и видя, че му липсва портфейлът.
— Ограбила ме е! — извика той. — Къде са парите ми?
— Не може да избяга с празни ръце! Но какво означава тази малка загуба, спрямо загубата на целия ви имот?
— Как?
— Нали знаете, че като гражданин на Каена съм длъжен да съобщя това на губернатора.
— Вие ще ме погубите!
— Дайте ми двадесет хиляди франка и ще ви помогна да осуетим бягството.
— Виждам, че искате да ме изнудите.
— Ако не подпишете в разстояние на три минути декларация, че ще ми платите двадесет хиляди франка, веднага ще отида при губернатора и ще му съобщя всичко.
Панталон видя, че няма изход и подписа уверението.
— Елате сега с мене на Дяволския остров. Ако успеем да хванем влюбеното момиче, тогава любовникът й няма да избяга.
Двамата мъже се запътиха към брега. Те седнаха в една лодка, вдигнаха ветрилото, запалиха сигнален фенер и тръгнаха. Беше много тъмно. Панталон беше мълчалив. Часовникарят се опита да го заприказва, но не успя. Бащата на Одета беше седнал на руля с наведена глава и само от време на време се засмиваше зловещо. Жером се уплаши от държанието на Панталон и се сви в единия ъгъл на лодката.
Неочаквано се вдигна голяма вълна. Морето започна да бушува и вълните подхвърляха малката лодка на всички страни. Изведнъж светна и светкавица освети за миг лодката. Жером извика. С нож в ръка към него пъргаво се приближаваше Панталон.
— Помощ, той иска да ме убие!
— Викай колкото си искаш. Няма кой да те чуе тук.
Бащата на Одета се хвърли върху часовникаря, коленичи на гърдите му, хвана главата му, наведе я извън лодката и преряза гърлото му. После извади всичките книжа, които съседът му носеше в джобовете си. В далечината се забелязваше Дяволският остров. Светкавиците осветяваха скалите, които стърчаха над морето. Панталон хвърли убития във водата. В същата минута край лодката мина плаващ пън. Тялото на мъртвеца се закачи за него и така продължи да плава към Дяволския остров. Доставчикът обърна руля като се опита да стигне пъна и да откачи и потопи трупа.
— Потъни, нека човешкото око не те види! Панталон беше вдигнал веслото и с него се мъчеше да откачи и потопи трупа. Изведнъж пънът се отвори и снабдителят остана като гръмнат. Красиво момиче се показа от него и застана гордо пред убиеца.
— Одета — изкрещя Панталон.
— Убиец, убиец! — бедното момиче вдигна заканително ръка.
После пак изчезна в пъна. Панталон извика уплашено, а пънът се отправи към Дяволския остров. Трупът на нещастния Жером не се виждаше вече. Бурята влачеше лодката, в която бащата на Одета лежеше в безсъзнание. Вълните си играеха с нея, а вятърът скъса ветрилото. Лодката все повече се отдалечаваше от брега и най-после заплава в открито море, а убиецът лежеше все така безчувствен. Той не знаеше, че се намира на петдесет мили от брега в една орехова черупка, изоставен на бушуващите стихии. Колко страшно щеше да бъде пробуждането му! Панталон беше пролял човешка кръв, като мислеше, че никой не го е видял. Обаче Бог, който вижда всичко и всичко знае, видя и това престъпление. Справедливо наказание беше сполетяло убиеца.
