Дан на Хрътките
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #8
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-011-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
„М-да. Нещастието изравнява.“
— В колата тогава, с другите.
Слугите се хванаха на работа.
Стражът ги загледа. След малко погледът му попадна на коларя. Огледа набръчканото лице с ивиците сок от ръждивец, потекъл по четинестата му брадичка.
— Имаш ли си обичлива стопанка у дома?
— А?
— Предполагам, че волът е щастлив.
— О, да, така си е, господине. Всичките тия мухи, видите ли, те предпочитат големите торби.
— Големите какво?
Коларят примижа към него, после отвърна:
— Телата, господине. Големи торби им викам аз. Проучвал съм, видите ли, и много съм мислил, за важни работи. За живота, такива неща. Кое го кара да работи, какво става, като спре, всичко това.
— Виж ти. Е…
— Всяко тяло, докато живее, господине, е направено от едно и също. Толкоз мънинко, че не можеш да го видиш, освен ако не вземеш специална леща, ама аз взех, че си направих една. Мънинко едно такова. Викам им торби. И вътре във всяка торба има една кесийка, плува ей тъй, в средата. И си мисля, че вътре в нея има бележки.
— Прощавай, видял ли си ги тия бележки?
Мъжът кимна, после изплю храчка кафяв сок.
— С всички подробности за тялото, написани на тях. Дали е куче, котка или зелен червей. Или човек. Всички тия работи, цвят на косата, на очите и всичко друго — всичко е написано на ония бележки в кесийката в оная торба. Написано е, видите ли, каква торба трябва да бъде. Някои торби са торби на черен дроб, други на кожа, някои са мозък, други бял дроб. А майката и бащата ги зашиват тия торби, като си правят бебе. Зашият ги, видите ли, половината от единия, половината от другия, затуй джереметата приличат и на мама, и на тати. Ей го на тоя вол, и той си има торби, досущ като другите, та съм си мислил да взема да зашия половин от него и половин от човек — няма ли да е голяма работа, а?
— Ще е нещо, драги господине, които сигурно ще ви накара да побегнете от града — ако не ви пребият с камъни преди това.
Коларят се намръщи.
— Ей това му е проблемът на света, нали? Никакъв мерак за нещо ново!
— Имам много важна среща.
Искарал Пъст, все още с най-подкупващата си усмивка, само кимна.
Сордико Куалм въздъхна.
— Официална храмова работа.
Пъст кимна отново.
— Не желая никакъв ескорт.
— Не ти и трябва, Върховна жрице — заговори Искарал Пъст. — Ще имаш мен! — После кривна глава и облиза устни. — И още как! Хи-хи! И ще види, че с мен ще има повече, отколкото е вярвала някога, че е възможно! Тъй де! Ще съм един гигантски крачещ… хм, пенис!
— Вече си — изсумтя Сордико Куалм.
— Съм ли? Какво съм, прескъпа моя? Я да тръгваме, че да не закъснеем.
— Искарал Пъст. Не те искам с мен.
— Само го казваш това, но очите ти ми говорят друго.
— Това, което ми е в очите, може да ме прати на Високите бесилки. Стига, разбира се, целият град да не се отдаде на спонтанни тържества, като чуе за мъчителната ти смърт, и да ме постави на трон от масивно злато от възторжена благодарност.
— За какво говори тя? Никой дори не знае, че съм тук! И защо ми е притрябвал златен трон? Или на нея, след като може да има мен? — Облиза устни и върна усмивката на лицето си. — Води ни, любов моя. Обещавам, че ще бъда най-официален на тази официална среща. В края на краищата аз съм Магът на Дома Сянка. Не просто Върховен жрец, а Височайши жрец! Сюблимен жрец! Няма да изказвам никакво мнение, освен ако не ме поканят, разбира се. Не, ще бъда сдържан, благоразумен и ще оставя цялото бърборене на моята сладка подопечна. — Поклони се и добави: — С която ще се подопечнем много скоро!
Дланите й потръпнаха странно, доста прелестно всъщност, а след това примирението се изля във възхитителните й очи, което осигури на Искарал Пъст съвършен образ, който щеше да възкреси късно през нощта под завивките, докато Могора хърка през всичките паешки топки, пълни с яйца, струпани по носа й.
— Наистина ще трябва да мълчиш, Искарал Пъст. Онази, с която се налага да говоря, не търпи глупаци, а аз няма и да се опитам да се намеся, ако се окажеш фатално противен. — Замълча и поклати глава. — Макар че не си представям как можеш да си нещо друго освен противен. Може би трябва да си взема предупреждението назад с надеждата, че ще я подразниш толкова, че да те премахне мигновено. При което ще мога да изгоня онези гнусни бок’арала и също толкова гнусната ти жена. — Изведнъж се стъписа. — Слушай! Тези мисли трябваше да са лични! Влиянието ти е крайно противно, Искарал Пъст.
— Скоро ще сме като зрънца в шушулка! Ония, бодливите шушулки, дето се залепват по всичко, особено по космите на чатала, когато си принуден да чишкаш в храстите. — Той посегна към нея. — Ръка за ръка, да се зареем влюбени по улиците!