Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Изви глава и погледна към бензиностанцията на „ОК“, където в момента спираше огромен камион с надпис ТИР. Внезапно разбра, че се намира на главния път към пристанището за фериботи в Капелшер, където се осъществяваше голямата част от трафика на стоки между Швеция и балтийските страни.
Запали колата, изкара я обратно на пътя и зави към изоставената тухлена постройка. Паркира по средата на парцела и излезе от колата. Навън температурата беше минусова. Сложи си черна качулка и черни кожени ръкавици.
Главната сграда беше на два етажа. На долния всички стъкла бяха заменени с шперплат. На горния забеляза голям брой изпочупени прозорци. Тухлената сграда бе значително по-голяма, отколкото си я беше представяла. Изглеждаше безвъзвратно рухнала. Не видя никакви следи от ремонт. Нямаше и жива душа, но някой бе захвърлил употребен презерватив по средата на паркинга, а част от фасадата бе покрита с графити.
Защо, по дяволите, Залаченко е притежавал тази сграда?
Разходи се около зданието и откри срутеното крило отзад. Видя, че всички врати на главната сграда са заключени с вериги и катинари. Смутена, накрая загледа една открехната порта. Във всички врати катинарите бяха здраво затегнати с яки железни болтове и укрепления. Единствено катинарът на отворената врата изглеждаше по-разхлабен и всъщност се крепеше само на няколко груби пирона. Че какво, мамка му, нали притежавам това чудо! Тя се огледа, намери тясна желязна тръба в купчина боклуци и я използва като лост, с който разби ключалката.
Влезе в стълбище, което водеше към помещението на долния етаж. Заради закованите прозорци беше тъмно като в гроб. Само няколко единични лъча светлина проникваха през краищата на шперплата. Седя неподвижно няколко минути, докато очите ѝ не привикнаха към тъмнината. Зърна море от боклук, захвърлени дървени каси, стари машинни части и инструменти в зала, дълга четирийсет и пет метра и може би двайсет широка, поддържана от масивни колони. Явно старите пещи от тухленото здание са били демонтирани и изнесени. Основите се бяха превърнали в пълни с вода басейни и на пода имаше огромни локви вода и плесен. Вонеше на гнило. Лисбет сбърчи нос.
Обърна се и се качи по стълбите. Горният етаж бе сух и се състоеше от две зали една до друга, около двайсет на двайсет метра и с най-малко осем метра височина. Високите прозорци, разположени под тавана, бяха недостъпни, но добре осветяваха етажа. Както и долният, така и този бе пълен с отпадъци. Лисбет мина покрай дузини високи по един метър опаковки, наредени една върху друга. Опита да отвори една от тях. Не можа. Прочете текста: Machineparts 0-A77. Под него стоеше същият текст на руски. Забеляза открит товарен асансьор по средата на дългата страна на външната зала.
Някакъв склад за машинарии, който едва ли би могъл да послужи за нещо, докато така стои и ръждясва в старата тухлена сграда.
Мина през антрето към вътрешната зала и разбра, че се намира на мястото, където са се извършвали ремонтните работи. Залата бе пълна с отпадъци, опаковки и стари офис мебели, разположени в нещо като лабиринт. Част от пода бе поправена и беше сложен нов паркет. Лисбет заключи, че ремонтните работи бързо са били преустановени – наоколо се търкаляха инструменти, щанга и трион, пистолет за гвоздеи, лост, железни шишове, сандъчета за инструменти. Тя смръщи вежди. Дори работата да е била прекъсната, строителното предприятие би трябвало да си събере оборудването. Но и този въпрос намери своя отговор, когато вдигна една отвертка и видя, че текстът на дръжката бе на руски. Залаченко бе внесъл инструментите и по всяка вероятност и работната сила.
Отиде до сандъка и завъртя токопрекъсвача. Светна зелена лампа. Имаше ток. Отново завъртя токопрекъсвача.
В дъното на залата имаше три врати, водещи до по-малки помещения, може би и до стара канцелария. Тя натисна дръжката на най-северната врата. Заключено. Огледа се и се върна към инструментите, откъдето взе една щанга. Отне ѝ малко време да отвори вратата.
В стаята бе много тъмно и миришеше на гнило. Потърси с ръка и намери токопрекъсвач, който запали оголена крушка на тавана. Лисбет удивено се огледа.
Мебелировката в стаята се състоеше от три легла с мръсни дюшеци и още три, поставени направо на пода. Изцапано спално бельо бе разхвърляно навсякъде. Вдясно имаше котлон и няколко тенджери до ръждясал кран за вода. В ъгъла тенекиена кофа и руло тоалетна хартия.