Страхът на мъдреца (Част II)

Оттам до площада на търговците на говеда беше съвсем близо. Прегърбих се леко и присвих очи, докато вървях сред тълпата наоколо. След няколко минути слухът ми долови ясно различим южен винтишки акцент и аз се приближих до няколко мъже, които товареха чували от зебло в една каруца.

— Ехей — казах аз със същия акцент, — вие, хора, да не сте тръгнали към Имре?

Един от мъжете метна в каруцата чувала, който носеше, приближи се и изтупа прахта от ръцете си.

— Ще минем оттам — отвърна той. — Да не си търсиш превоз?

Поклатих глава и извадих писмото от пътната си торба.

— Имам едно писмо за там. Щех и сам да го отнеса, но корабът ми отплава утре. Купих го от един моряк в Ганери за цял кватер бит — обясних аз. — Той самият го е получил от некво моме за един бит. — Смигнах му. — Чух, че много бързала да му го даде.

— Дал си един кватер бит? — рече мъжът и невярващо поклати глава. — Ти си голем мошеник. Никой нема да даде толкоз пари за некво писмо.

— Ей! — вдигнах пръст аз. — Чай да видиш за кой е първо.

Вдигнах писмото, за да го види.

Той присви очи.

— Джакис? — бавно прочете той и по лицето му стана ясно, че името му е познато. — Т’ва да не е момчето на барон Джакис?

— Първородният — кимнах самодоволно аз. — Толкоз богато момче сигур ще плати доста пари за писмо от своята дама. Мисля, че ще даде цял нобъл.

Мъжът погледна писмото.

— Може и тъй да е — предпазливо се съгласи той. — Ама виж — на него не пише нищо друго освен „Университета“. Бил съм там. Местото не е малко.

— Момчето на барон Джакис едва ли спи в некоя колиба — ядосано отвърнах аз. — Питай некой кое е най-хубавото място — там ще го намериш.

Мъжът кимна сякаш на себе си и ръката му несъзнателно посегна към кесията.

— Предполагам, че мога да го взема от тебе — неохотно каза той, — но само срещу един кватер бит. И без това рискът ще е само за мене.

— Имай сърце бе, човек! — направих жалък опит да протестирам аз. — Пренесъл съм го на хиляда и триста километра! Това да не е малко!

— Добре — примири се той и извади пари от кесията си. — Тогава ще ти дам три бита.

— Ще взема половин раунд — недоволно промърморих аз.

— Ще вземеш три бита — заяви мъжът и протегна мърлявата си длан.

Подадох му писмото.

— Да не забравиш да му кажеш, че е от неговата благородна дама — напомних му аз, докато се обръщах да си вървя. — Богаташки дрънканици. Казвам ти, вземи к’вото можеш от него.

Напуснах площада, след което се изправих и свалих шапката. Извадих шаеда си от пътната торба и го метнах с лекота върху раменете си. Започнах да си подсвирквам и когато стигнах до плешивия стар просяк, му върнах шапката и му дадох още три бита.