Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Снейп реагира бързо, сякаш беше очаквал да го нападнат. Пусна чантата, бръкна в гънките на мантията и тъкмо да извади магическата пръчка, когато Джеймс извика:
— Експелиармус!
Пръчката на Снейп отхвръкна на три и половина метра и тупна с глух звук в тревата отзад. Сириус се изсмя, сякаш излая.
— Импедимента! — рече той и насочи магическата си пръчка към Снейп, за да го повали точно когато той понечи да се спусне и да вдигне своята пръчка.
Учениците наоколо се бяха обърнали и ги гледаха. Някои бяха станали и се приближаваха предпазливо. Едни изглеждаха поуплашени, други — развеселени.
Снейп се беше проснал задъхан на тревата. Джеймс и Сириус пристъпиха с вдигнати магически пръчки, като пътем Джеймс хвърли през рамо един поглед към момичетата край водата. Сега вече и Опаш се бе изправил и зяпаше прехласнато. Заобиколи плахо Лупин, за да вижда по-добре.
— Как мина изпитът, Свини? — попита Джеймс.
— Наблюдавах го, беше забучил нос в пергамента — подметна злобно Сириус. — Сигурно са останали големи мазни петна, няма да му разчетат и дума.
Мнозина от зяпачите се засмяха, очевидно никой не обичаше Снейп. Опаш се изкиска пискливо. Снейп се опитваше да се изправи, но магията още му действаше и той се дърпаше, сякаш вързан с невидими въжета.
— Ах, ти… чакай само, ще видиш ти — изхриптя той, загледан в Джеймс с неприкрита ненавист.
— Какво ще видя? — попита невъзмутимо Сириус. — Какво ще направиш, Свини, ще си избършеш мазния нос в нас ли?
Снейп избълва порой ругатни, примесени с проклятия, но не се случи нищо, пръчката му беше на три-четири метра.
— Измий си устата — тросна се хладно Джеймс. — Очисти!
От устата на Снейп тутакси се запениха розови сапунени мехури, които покриха устните му. Той се задави и се закашля.
— Остави го на МИРА!
Джеймс и Сириус се обърнаха. Свободната ръка на Джеймс веднага се стрелна към косата му.
Беше едно от момичетата край езерото. Бе с гъста тъмночервена коса чак до раменете и с изумително зелени бадемовидни очи — очите на Хари.
Майка му.
— Как си, Евънс? — попита Джеймс и гласът му най-неочаквано стана мил, по-плътен, по-зрял.
— Остави го на мира — повтори Лили. В погледа, с който прониза Джеймс, се долавяха всички признаци на силна неприязън. — Какво ти е направил?
— Ами — рече Джеймс така, сякаш обмисля въпроса, — дразни ме по-скоро това, че изобщо съществува, нали се сещаш…
Мнозина от учениците наоколо, включително Сириус и Опаш, се засмяха, но не и Лупин, който продължи да гледа в учебника, нито Лили.
— Много смешно, няма що! — подметна тя ледено. — Ти, Потър, си нагъл самохвалко. Остави го на мира.
— Ще го оставя, ако излезеш с мен, Евънс — побърза да каже Джеймс. — Хайде… излез с мен и никога повече няма да докосна с пръчката нашия Свини.
Зад него препречващата магия действаше все по-слабо. Снейп запълзя към падналата пръчка, като пътем плюеше сапунени мехури.
— Няма и да те погледна, дори да трябва да избирам между теб и гигантската сепия — отговори Лили.
— Нямаш късмет, Рог — каза весело Сириус и пак се извърна към Снейп. — ОЙ!
Но твърде късно. Снейп беше насочил магическата пръчка право към Джеймс. Блесна светлина, отстрани върху лицето му зейна дълбока рана и потеклата от нея кръв напръска мантията му. Джеймс се обърна бързо: втора светкавица, и Снейп увисна с главата надолу във въздуха с мантия, смъкнала се чак до шията му, а отдолу се виждаха кльощави бледи крака и чифт сивеещи се гащи.
Сред скупчените ученици се чуха доста одобрителни възгласи, а Сириус, Джеймс и Опаш се изсмяха.
Гневното изражение на Лили поомекна за миг, но вместо да се усмихне, тя каза:
— Пусни го!
— Разбира се! — отвърна Джеймс и вдигна рязко пръчката.
Снейп се свлече на смачкана купчина. Измъкна се някак от усуканата мантия и се изправи бързо с вдигната пръчка, но Сириус каза:
— Петрификус Тоталус.
Снейп пак коленичи, вдървен като дъска.
— ОСТАВЕТЕ ГО НА МИРА! — кресна Лили.
Сега и тя беше извадила магическата пръчка. Джеймс и Сириус я погледнаха предпазливо.
— Ей, Евънс, не ме карай да ти правя заклинание — предупреди най-сериозно Джеймс.
— Махни проклятието от него!
Джеймс въздъхна тежко, после се извърна към Снейп и изрече контрапроклятието.
— Готово — оповести той, а Снейп се изправи доста трудно. — Пак извади късмет, Свиниръс, че Евънс е тук…
— Не съм опрял до помощта на някакъв противен мътнород.
Лили примига.