Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Чародеят Бинесман яздеше сивия имперски кон на самия Радж Атън. Държеше тоягата си високо вдигната в дясната си ръка. Около нея на облак се виеха светулки и озаряваха лицето му. В лявата си ръка чародеят стискаше няколко листа.
А до него стоеше неговият вайлд, жена в наметало от меча кожа, с кожа, зелена като авокадо.
Радж Атън спря. Беше я видял преди малко да язди зад седлото на Габорн. Тогава не се беше сетил какво е. Ако знаеше, че е вайлдът, може би нямаше да посмее да ги гони.
Постара се да се направи на безгрижен и приближи.
По тялото му изведнъж пропълзя странна изтръпналост, по лицето и по ръцете му, по всички оголени части на плътта му. Стана му трудно да си поеме дъх. Стана му студено.
Не разбра какво заклинание го е връхлетяло, що за билка е използвал чародеят, докато Бинесман не го предупреди:
— Стой. Не можеш да устоиш на вълчето биле. Ако продължиш още малко, сърцето ти ще спре.
Чак сега Радж Атън позна билката. Като дете се беше отривал в листа на вълче биле и беше усещал как изтръпва кожата му, но тогава тя не беше в ръцете на Земен пазител, не беше усилена от неговата вълшебна мощ.
— Достатъчно — спря го Бинесман. — Е, Радж Атън, защо си тръгнал след Земния крал? Да не би да си дошъл най-после да се покориш?
Радж Атън спря и отвори широко уста, за да вдиша, изтръпнал и вкочанен от глава до пети. Въпреки всичките си дарове не можеше да се бие с един Земен пазител — особено след като го пазеше вайлд и още шейсет благородници. Зелената жена вдигна нос във въздуха и задуши.
— Кръв… да! — извика тя с възторг, усмихна се и зъбите й блеснаха.
Радж Атън никога не се беше изправял пред човек, който иска да го изяде, но изобщо не се усъмни в значението, скрито зад блаженото й изражение.
— Още не — прошепна Бинесман на вайлда. — Но ако пристъпи още малко, можеш да си поиграеш с него.
Радж Атън едва преглътна.
— Ти държиш силарите ми — обърна се той към Габорн, опитвайки се да пренебрегне чародея. — Искам си ги — нищо повече.
— А аз си искам хората — каза Габорн. — Искам Посветителите, които ти уби в Синята кула. Искам баща си и майка си, малките ми сестри и брат ми. — На Радж Атън му се стори много необичайно да чува как тази кратуна говори. Вслуша се внимателно в гласа на Земния крал.
— За тях е твърде късно — отвърна Радж Атън. — Както е твърде късно за Сафира, жена ми.
— Ако търсиш отмъщение — каза Габорн, — вземи си го от халите. Ако някой от двама ни е уязвен, аз имам повече право, и ако исках мъст, щях да си я получа още сега.
Радж Атън се усмихна.
— Ти затова ли си тук, Габорн Вал Ордън — да ми отправяш жалки заплахи? Нима ти е нужна утехата на чародеи и на рицари, докато подсмърчаш пред мен? — Стоеше и дишаше задъхан, решен да скрие въздействието на вълчето биле. Искаше му се да види лице, да разбере какво мисли това момче.
— Не, не дойдох да ти отправям заплахи. Надявах се да те предупредя, че си в голяма опасност. Вчера самият аз усетих такава опасност, малко преди да унищожиш Синята кула. Беше неописуема, задушаваща развала. Казвам ти, Мистария не е единствената страна, където нахлуват хали. Боя се, че твоите Посветители ще са следващите.
Изглеждаше искрен, въпреки че нямаше основания да желае доброто на Радж Атън.
— Значи искаш да си избягам вкъщи? — каза Радж Атън. — Да гоня призраци, докато ти подсилваш границите си?
— Не — отговори Габорн. — Искам да се прибереш у дома си, за да спасиш самия себе си. Ако го направиш, ще използвам всичките сили, които са ми подвластни, за да ти помогна.
— Само преди половин час ти се опита да ме убиеш — изтъкна Радж Атън. — Какво толкова тласна сърцето ти към такава голяма промяна?
— Аз те Избрах — каза Габорн. — Не исках да използвам силите си срещу теб, но ти ме принуди. Моля те още веднъж: присъедини се към мен.
Значи момчето си търсеше съюзник. Страхуваше се, че не може само да спре халите.
Зачуди се дали все още би могъл да го убеди да му върне силарите.
— Огледай се, Радж Атън — намеси се чародеят Бинесман. — Погледни земята зад себе си, смъртта и погрома! Ти видя злата магесница. Това ли е светът, който искаш? Или ще дойдеш с нас, на тази земя, земя, която е чиста и зелена, тучна и жива?