Историкът
- Автор: Костова Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Хаджийска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историкът». Краткое содержание книги:
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.
— Казва, че е стара като планината и че дори и прабаба й не знаела откога се пее. Научила я от прабаба си, която доживяла деветдесет и три години.
Сега и баба Янка искаше да ни пита нещо. Когато прикова поглед в нас, видях, че очите й са красиви, с лешникова форма сред обруленото й от вятъра и слънцето лице, а на цвят са златистокафяви, почти кехлибарени и още по-ярки на червенината на забрадката й. Когато й казахме, че идваме от Америка, тя кимна сякаш невярващо.
— Америка? — тя помисли малко. — Това трябва да е далеч отвъд планината.
— Невежа бабичка — извини се Ранов. — Правителството полага всички усилия да ограмоти тукашното население. Това е една от главните ни задачи.
Хелън извади лист хартия и хвана ръката на старицата.
— Попитайте я дали знае тази песен — нали ще преведете — «Връз долина змей се спусна, змей се спусна, заоглежда…»
Ранов предаде молбата й на баба Янка. Тя се заслуша внимателно, но изведнъж лицето й се сгърчи от страх и нежелание; тя се дръпна със стола си и бързо се прекръсти.
— Не — извика тя яростно и измъкна ръката си от Хелън. — Не, не! Ранов сви рамене.
— Разбирате, нали. Не я знае.
— Очевидно я знае — тихо казах аз. — Попитайте я защо се страхува да ни я изпее.
Този път старицата изглеждаше непреклонна.
— Не иска да говори за това — каза Ранов.
— Предайте й, че ще я възнаградим.
Ранов пак вдигна вежди, но предаде предложението ни на баба Янка.
— Казва, че трябва да затворим вратата. — Той стана и тихо затвори вратите и дървените капаци на прозорците, като ни отдели от зяпачите на улицата. — Сега ще ви я изпее.
Огромна беше разликата в изпълнението на баба Янка на първата песен и на тази, втората. Тя сякаш беше потънала в стола си, сгушена до облегалката и забила поглед в земята. Веселата й усмивка беше изчезнала, а кехлибарените й очи гледаха в краката ни. Мелодията, която чухме, беше доста тъжна, макар че последният стих ми прозвуча някак предизвикателно. Ранов внимателно превеждаше. Защо ли, чудех се отново, проявяваше такава отзивчивост?
— Е — каза Ранов, — нали това искахте?
— Да. — Хелън потупа ръката на баба Янка и старицата сърдито нещо измърмори. — Попитайте я откъде е тази песен и защо се страхува от нея.
На Ранов му бяха необходими няколко минути да извлече информация от упреците на баба Янка.
— Научила е тази песен тайно от прабаба си, която й казала никога да не я пее след залез-слънце. Тази песен носи беда. Звучи радостно, но носи нещастие. Тук я пеят само на Гергьовден. Това е единственият ден, когато можеш спокойно да е пееш, без да си докараш беда. Тя се надява, че сега заради вас няма я кравата й да умре, я нещо по-лошо.
Хелън се усмихна.
— Кажете й, че имам подарък за нея, подарък, който ще прогони бедите и ще й донесе късмет. — Тя отвори грубата ръка на баба Янка и пусна в нея сребърно медальонче. — Това принадлежеше на един набожен и мъдър човек, той ти го праща да те пази. Изобразява свети Иван Рилски, голям български светец. — Разбрах, че това трябва да е малкия предмет, който Стойчев й даде. Баба Янка го погледна, обърна го в мазолестата си длан, после го вдигна до устните си и го целуна. Натъпка го в някакво скришно джобче на престилката си.
— Благодаря — каза тя. Целуна ръката на Хелън и я погали, сякаш беше открила отдавна изгубената си дъщеря.
Хелън отново се обърна към Ранов.
— Моля ви, попитайте я дали знае какво значи песента и откъде идва. Защо я пеят на Гергьовден?
Баба Янка вдигна рамене.
— Тази песен нищо не значи. Просто стара песен, която носи нещастие. Прабаба ми казваше, че хората вярвали, че идва от някакъв манастир. Но това е невъзможно, понеже монасите не пеят такива песни — техните песни славят Господа. Пеем я на Гергьовден, защото тя подканя Свети Георги да убие змея, за да не мъчи хората.
— Какъв манастир? — извиках аз. — Попитайте я дали е чувала за отдавна изчезналия манастир «Свети Георги».
Но баба Янка само кимна — не — и цъкна с език.
— Тук няма манастир. Манастирът е в Бачково. Тук имаме само църква, където следобед ще пеем със сестра ми.
Изпъшках и накарах Ранов да попита още веднъж. Този път и той цъкна с език.
— Казва, че не е чувала за манастир. Тук никога не е имало манастир.