Осем

— Това е сфинксът — обясни Шахин на Шарло, когато застана до него. Червенокосото дете, почти на шест, знаеше безупречно и езика на кабилите, и арабски, и родния си френски, за да може Шахин безпроблемно да разговаря с него. — Той е древна тайнствена фигура с глава на жена и тяло на лъв. Седнала е между съзвездията Лъв и Дева, където е слънцето по време на лятното равноденствие.

— След като е жена — обади се Шарло и погледна гигантската каменна фигура, извисила се над него, — защо има брада?

— Тя е велика кралица — Кралицата на нощта — отвърна Шахин. — Планетата й е Меркурий, богът на изцелението. Брадата показва забележителната й сила.

— Майка ми е велика кралица… нали така ми каза? — продължи да пита Шарло. — Тя обаче няма брада.

— Може би предпочита да не показва силите си.

И двамата погледнаха към пясъците. В далечината се виждаха множеството палатки, откъдето бяха дошли. Гигантските пирамиди около тях блестяха под златното слънце, пръснати като детски кубчета в празната долина. Шарло вдигна към Шахин огромните си сини очи.

— Кой ги е оставил тук? — попита той.

— Много крале преди много години — обясни Шахин. — Тези крале са били велики свещеници. На арабски ги наричаме кахин. Който познава бъдещето. И финикийците, и вавилонците, и кабиру — онези, които вие назовавате евреи — наричат свещениците си кохен. А на моя език, на кабилски, им казваме кахуна.

— Аз такъв ли съм? — попита Шарло, когато Шахин му помогна да се смъкне от лъвската лапа, на която бяха седнали. По пясъка се виждаха конници, които разпръсваха облаци пясък под златистата светлина.

— Не — отвърна тихо Шахин. — Ти си много повече.

Когато конниците спряха, младият ездач най-отпред скочи на земята и закрачи напред, смъквайки ръкавиците си. Дългата му кестенява коса се стелеше по раменете. Коленичи пред Шарло, докато останалите слизаха от конете.

— Ето къде си бил — каза младежът. Беше облечен в прилепнали бричове и типично за френската армия сако с висока яка. — Синът на Мирей! Аз съм генерал Бонапарт, млади човече — близък приятел на майка ти. Тя защо не е с теб? В лагера ми казаха, че сте дошли сами и ме търсите.

Наполеон постави длан на яркочервената коса на Шарло и я разроши, след това затъкна ръкавиците на колана си, стана и се поклони официално на Шахин.

— А ти сигурно си Шахин — заяви той, без да изчака отговора на детето. — Баба ми, Анжела-Мария ди Пиетра-Санта, често казва, че си велик човек. Тя изпрати майката на момчето при теб в пустинята, нали? Това стана преди пет години, може би повече.

Шахин бавно свали воала.

— Ал-Калим носи важно съобщение — каза тихо той. — Трябва да бъде чуто единствено от вас.

— Елате, елате — подкани ги Наполеон и махна с ръка към войниците. — Това са офицерите ми. На разсъмване тръгваме за Сирия. Преходът ще бъде труден. Каквото и да има, ще почака до довечера. Каня ви на вечеря в двореца на бея. — Обърна се, готов да си тръгне, ала Шарло го хвана за ръката.