Черната призма [bg]

Кип скочи на крака с нечовешка сила. Стъпка пищящия мускетар и сведе поглед към себе си. Можеше да види оловните куршуми, разплескани, в зелената си броня. Все едно войниците бяха стреляли по дърво. Куршумите бяха проникнали вътре, но после бяха спрели. Кип се засмя почти лудешки. Беше непробиваем за куршуми.

Без да обръща внимание на мускетарите, някои от които вече бягаха, докато останалите трескаво презареждаха, боравейки припряно с шомполите и роговете за барут в опит да се подготвят за нов изстрел, Кип потърси с очи крал Гарадул. Тези мъже не представляваха заплаха. Не можеха да го оковат. Само че не виждаше нищо. Затова притегли около себе си зелен луксин и се направи по-висок. Проста работа.

Ето го! Крал Гарадул седеше на коня си, заобиколен от своите Огледалци, крещеше на някаква притегляща до себе си и сочеше към Кип. Кожата на притеглящата бе яркосиня, но още докато тя събираше магията си, нещо се спусна от небето. Ръцете ѝ увиснаха безжизнено и синьото се оттече от нея и образува локва на земята. Тя се катурна от седлото.

Крал Гарадул млъкна и се огледа. Притеглящата от другата му страна, червена, също се свлече от коня си. Този път Кип — и всички Огледалци — успяха да проследят пътя на стрелата до нейния източник. Горе, на един покрив. Карис, слабичка, мускулеста, окървавена, с разкъсана рокля, вече бе сложила нова стрела на тетивата и я изпъваше. Един от Огледалците събори крал Гарадул от седлото. Третата стрела проби бронята на друг Огледалец под коляното и прикова крака му към коня. Животното пощръкля, замята се и събори и стъпка няколко души, преди да се спъне и да се претърколи, смазвайки Огледалеца.

Кип не обърна внимание на тази бъркотия. Вече бе зърнал мишената си. Усещаше как силата постепенно го напуска. Трябваше да го направи сега. Нямаше да има втори шанс. Хвърли се напред. Мъже и жени отскачаха от пътя му, докато бавно набираше скорост.

„Аз съм луд.“

Засмя се. Ако това бе лудост, тъй да бъде. Вряза се в първите редици на Огледалците, все още разсеяни от търсенето на Карис. Някои стояха извърнати, някои бяха на коне, други — спешени, някои още презареждаха мускетите си, за да стрелят към убийцата на покрива. Кип събори един кон, премаза няколко мъже, отрази няколко вяли удара.

Замахна с големия си луксинов юмрук и смаза шлема на някакъв Огледалец, но ударът също така откъсна половината от зелената му ръка. Видя, че шиповете и остриетата, които бе притеглил на други места по тялото си, са срязани или отчупени там, където са се сблъскали с огледална броня. Млатеше наляво и надясно, но докато смазваше мъже, бронята му се разпадаше. Откъсваше части от себе си с всеки нанесен удар.