Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Защо? Това беше от Предан.
Не питай, а действай!
Когато в крайна сметка стигнах в стаята, изпотен и обливащ се в пот, открих Сенч да седи нетърпеливо пред камината. Обърна се и ме изгледа кръвнишки.
— Къде се забави толкова? Чух, че си се върнал в замъка, и знаех, че лорд Златен ще ти предаде съобщението ми. Нямам цял ден за губене с теб, момче. Гонят ни важни дела, които изискват присъствието ти.
— Не — изпъшках. — Първо аз ще говоря.
— Сядай — изръмжа той. — Дишай. Ей сега ще ти донеса вода.
Рухнах в стола при камината. Бях прекалил с насилването на тялото си. Ездата и тренировката сами по себе си бяха достатъчни, за да ме изтощят. Сега се тресях досущ като Шута.
Изпих водата. Преди Сенч да отвори уста, му разказах всичко, което бях чул от Шута.
— Татуировки — с отвращение промърмори той. — Бледата жена. — Въздъхна. — Не му вярвам. И не смея да не му вярвам. — Намръщи се, все още замислен. — Видя ли доклада на шпионина ми? Не е открил никакви следи от дракон на Аслевял.
— Не мисля, че е търсил особено усърдно.
— Може би. Това е проблемът с наемниците. Свършат ли парите, лоялността им си заминава с тях.
— Сенч. Какво ще правим?
Изгледа ме странно.
— Очевидното. Фиц, наистина трябва да възстановиш силите си. Напоследък много лесно излизаш от равновесие. Макар че признавам, че и аз съм страшно изненадан от татуировките на Шута. Както и връзката, която прави от тях. Когато говорих с него сутринта и го попитах дали знае за някакъв островен обичай, свързан с татуировките, каза, че не му било известно, и преспокойно смени темата. Не мога да повярвам, че може така да ме преметне, но…
Гледах как Сенч пренарежда в ума си всичко, което знаеше за Шута и лорд Златен. Накрая въздъхна и призна:
— Знаем, че Бледата жена е съветвала Кебал Тестото по време на Войната на Алените кораби. Но смятахме, че е загинала заедно с него. Какво общо би могла да има с Елиания? А дори и да е оцеляла, защо й е да се опитва да е част в годежа, да не говорим за интереса й към теб или към лорд Златен? Прилича ми на изсмукано от пръстите.
Преглътнах.
— Онази жена, Хеня. Прислужницата на Елиания. Говореше за „нея“, както и Елиания и Черната вода. Те двамата я споменаваха с ужас. Може би въпросната „тя“ е Бледата жена и може би тя е другият Бял ясновидец на Шута. В такъв случай би могла да има свои собствени планове, които се пресичат с нашите по начини, които не можем да предвидим.
Гледах как старият убиец прехвърля наум всички варианти на ситуацията. Накрая сви рамене.
— Въпреки всичко решението си остава същото — каза безжалостно. — Първо. Шутът ти казва, че решението дали да спазиш клетвата си към Пророците, или да се опиташ да спасиш замразения дракон ще е твое. Така. Ще спазиш клетвата си. Не се съмнявам в твоята лоялност.
На мен изобщо не ми изглеждаше толкова просто. Премълчах.
— Второ. Лорд Златен няма да дойде с нас на Аслевял. Затова ако открием дракон в леда, в което много се съмнявам, няма да може да попречи на Предан да го убие. Или поне да отсече замразената глава от някакъв древен труп, което ми се вижда по-вероятно. Така дори Бледата жена наистина да съществува и да представлява някаква заплаха за него, той така и няма да е близо до нея. Следователно лорд Златен няма да умре.
— Ами ако все пак дойде на Аслевял, със или без нас?
Сенч ме изгледа.
— Фиц. Мисли, момко. До Аслевял се стига трудно дори от Външните острови. Не че ще успее да стигне и до тях. Не мислиш ли, че мога да издам заповед, която забранява на лорд Златен да се качва на какъвто и да било кораб, заминаващ от Бъкип? Ще го направя тихомълком, разбира се.
— Ами ако промени външността си?
Той повдигна бяла вежда към мен.
— Да не искаш да го затворя в тъмницата, докато не заминем? Предполагам, че мога да го направя, стига това да успокои душата ти. Комфортна тъмница, естествено. С всички удобства.
Тонът му ясно показваше, че се безпокоя напразно. Пред спокойния му скептицизъм ми бе трудно да поддържам френетичния страх, който ми бе насадил Шутът.
— Не. Разбира се, че не искам — промърморих.
— Тогава ми се довери. Довери ми се, както навремето. Имай мъничко вяра в стария си наставник. Ако не искам лорд Златен да отплава от Бъкип, значи няма да отплава.