Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Изшумоляха криле, Перин вдигна очи и видя един голям гарван, който кацна на един дъб на петдесет крачки от тях. Черните му, лъскави като мъниста очи се приковаха в тримата. Ръката му бързо се пресегна към колчана, но докато успее да опъне лъка, две стрели се забиха в гарвана и го свалиха. Трам и Абел вече бяха сложили нови стрели на тетивите и оглеждаха небето за други черни птици. Нямаше.
Изстрелът на Трам бе улучил гарвана в главата, което не беше нито изненадващо, нито случайно. Перин не бе излъгал, когато каза на Файле, че тези двама мъже са по-добри от него с лъка. Никой в Две реки не можеше да излезе на Трам по стрелба.
— Мръсни твари — промърмори Абел и настъпи птицата, за да си издърпа стрелата. — Напоследък са навсякъде.
— Айез Седай ни казаха за тях — каза Трам. — Че шпионират за Чезнещите. И ние разнесохме мълвата, Женският кръг също. Никой не им обръщаше много внимание, докато не започнаха да нападат овце и да им кълват очите. Стрижбата бездруго ще е лоша тази година. Не че има голямо значение. При тези Бели плащове и тролоци не вярвам някой търговец да слезе тази година по нашите краища за вълна.
— А и някакъв глупак се е побъркал, изглежда — добави Абел. — Може и да са повече от един. Намираме мъртви всякакви животни. Зайци, сърни, лисици, дори и една мечка. Убити и оставени да гният. На повечето дори кожите им не са съдрани. Мъж е, или мъже, не е тролокска работа. Намерих отпечатъци от ботуши. Едър мъж, но не колкото тролок. Позор!
Коляча. Коляча е тук, а не само във вълчия сън. Коляча и тролоците. Мъжът в съня му се беше сторил познат. Перин струпа пръст и листа с върха на ботуша си върху тялото на гарвана. По-късно щеше да има предостатъчно време за тролоците. Може би цял живот, ако се наложеше.
— Обещах на Мат да се погрижа за Боуд и Елдрин, господин Каутон. Много ли ще е трудно да ги освободим, както и останалите?
— Много — въздъхна Абел и лицето му изведнъж се състари. — Ужасно трудно. Успях да се приближа достатъчно, за да видя Нати преди да я приберат. Можах да я видя — с неколкостотин Бели плаща помежду ни. Малко се разсеях и един от тях ме улучи със стрела. Ако Трам не беше ме довлякъл до скривалището на Айез Седай…
— Доста внушителен им е лагерът — каза Трам. — Точно под Стражеви хълм. Седем-осемстотин души. Патрули, денем и нощем, като най-много са от Стражеви хълм до Емондово поле. Ако се пръснат повече, за нас ще е по-лесно, но с изключение на стотина души при Таренов сал те почти са оставили останалата част на Две реки на тролоците. Около Девенов просек било доста тежко, както чувам. Почти всяка нощ пламва по една ферма. Същото е и между Стражеви хълм и река Тарен. Да изведем Нати и останалите ще е доста трудно, а и освен това ще трябва да се надяваме Айез Седай да разрешат да останат тук. Тези двете никак не изглеждат доволни, когато някой разбере, че са тук.
— Със сигурност все някой ще се съгласи да ги укрие — възрази Перин. — Не ми казвайте, че всички са ви обърнали гръб. Нали не вярват сериозно, че сте Мраколюбци? — Още докато го изричаше, се сети за Кен Буйе.
— Не, не е това — каза Трам, — освен няколко глупаци, разбира се. Много от хората ще ни дадат храна и да преспим една нощ в плевнята, може би и постеля, но трябва човек да разбере притеснението им от това, че помагат на хора, търсени от Белите плащове. Няма за какво да ги виним. Нещата доста са загрубели и повечето мъже се стараят да се грижат за семействата си колкото се може по-добре. Да помолиш някой от тях да прибере Нати и момичетата, Харал и Алзбет… Хм, сигурно ще е твърде много.
— Имах по-добро мнение за хората от Две реки — промърмори Перин.
Абел успя да се усмихне.
— Повечето хора се чувстват като заклещени между два воденични камъка, Перин. Само се надяват, че няма да станат на брашно между Белите плащове и тролоците.
— Те трябва да престанат само да се надяват, а да се хванат да свършат нещо. — За миг Перин се почувства засрамен. Той самият не бе живял тук; нямаше представа какво е. Но все пак беше прав. Докато хората се криеха зад гърба на Чедата на Светлината, им се налагаше да се примиряват с всичко, което Чедата пожелаеха да направят, било то да прибират книги или да задържат жени и деца. — Утре ще огледам лагера на Белите плащове. Не може да няма някакъв начин да ги освободим. А успеем ли, ще видим сметката на тролоците. Един Стражник ми каза, че тролоците наричали Пустошта „Земята на Смъртта“. Смятам да ги накарам да сложат подобно име и на Две реки.
— Перин… — започна Трам и млъкна.