Прах от мечти

— Не важат за нас — прекъсна я Гал с желязно твърд тон, но след миг като че ли изведнъж се успокои. — Освен ако не се случи да ни ядосат много. Все едно, погрешно ме разбрахте, ваше величество. Това, че кралството ви е отечество на граждани от всякакъв тип, които не познават никакви задръжки — не, още по-лошо, които са готови да се държат така с чужденци, без да си дават сметка, че се явяват представители на своя народ — и своето кралство, — ми говори за вашата самоомраза.

— Самоомраза. Разбирам. А ако вие бяхте кралят на Болкандо, Боен водач, какво бихте направили?

— Бих обявил лъженето за най-голямото престъпление.

— Интересна идея. За жалост обикновено най-големите лъжци са хората на върха — точно така остават там в края на краищата.

— Аха, значи не трябва да вярвам и една дума от това, което казвате?

— Можете да ми вярвате, защото не мога да измисля никакви лъжи, които биха ми спечелили нещо.

— Защото мечът ми виси над гърлото ви.

— Точно така. Но лъжите, за които говорех, са тези, които елитът използва, за да поддържа нужните различия, ако ме разбирате.

— Разбирам ви. — Този път я погледна с остро любопитство. — Ваше величество, това се оказа крайно интересно. Но мога ли да ви попитам нещо — защо сте тук вие, а не вашият съпруг, кралят?

— Освен да се изправя срещу външни заплахи, ролята на моя легион Евъртайн е да налага контрол в кралството — и сред населението му.

Той кимна.

— Значи присъствието ви тук има двойна цел.

— Като посланието, поднесено на съперниците ни в двореца — и моля, не се обиждайте от това, — е по-важната цел. — Тя се усмихна и добави: — Освен ако наистина не се стремите към завоевание.

— Съпругът ви влага много вяра във вас, ваше величество.

„Няма никакъв избор.“

— Да, и с основание.

— Приемате ли исканията?

— Да, Боен водач, с известни изменения.

Той присви очи.

— Назовете ги.

— Водата, която ви осигуряваме, ще се удвои и ще се даде безплатно. Също така ще удвоим фуража, който ще ви трябва за животните, защото знаем за Пустинните земи много повече от вас и нямаме желание да ви направим лъжци, когато твърдите, че никога няма да се върнете в Болкандо. — Замълча и кривна глава. — Отвъд Пустинните земи ще намерите десетината кралства Коланси. Боен водач, допускам, че няма да се вслушате в съвета ми, но все пак ще ви го дам. Нищо ценно няма да намерите там. Всъщност ще намерите нещо невъобразимо ужасно.

— Ще ни кажете ли повече, ваше величество?

— Ако желаете.

— Тогава може ли да помоля да не го правите, преди да се уреди присъствието или на Смъртен меч Кругава, или на адюнкта Тавори.

— Тези, които назовахте, и двете са жени, нали?

— Да.

— Ще се чувствате ли… не на място тогава?