Слуга на Империята

— Богове, изплаши ме, човече.

Аракаси пристъпи вътре, тежкият черен халат се люшна около прасците му. Сандалите му бяха подгизнали и полепнали със стръкове трева, което издаваше, че е дошъл през пасищата на нийдра.

Мара се отпусна с облекчение.

— Много време ти отне да дойдеш.

Началникът на шпионите се поклони, от ръба на качулката му закапаха сребристи капчици.

— Господарке, бях много далече.

Мара плесна с ръце на слугинята си и нареди:

— Кърпи. И сух халат, веднага. — Покани Аракаси да седне и да се подкрепи с чаша чоча от подноса до нея.

Аракаси си наля и прониза с поглед господарката си.

— Лейди, моля да не казваш на никого, че съм се върнал. Промъкнах се покрай стражите и се постарах да не ме видят.

Това обясняваше полепналата трева по сандалите му, но не и причината. И след като Аракаси не обясни странното си поведение, Мара бе принудена да го попита.

Главният шпионин завъртя тънката порцеланова чашка в ръцете си с нетипична за него възбуда. Намръщи се, помисли и пренебрегна кърпите и сухите дрехи, оставени му от слугинята. Все още в черното и все така мокър, каза.

— Осведомителите ми… Нещо може би се е объркало. Съществува възможността да са били компрометирани.

Мара повдигна вежди и с безпогрешна интуиция проследи мисълта му до едно отдавна минало събитие.

— Засадата, устроена на Кейоке?

Аракаси кимна.

— Мисля, че лорд Десио е позволил на нашия човек да избяга навреме, за да ме заблуди да повярвам, че другите ни агенти в домакинството на Минванаби не са засечени. Ако е така, то повишението на един от хората ми до лична служба на Тасайо…

— Е подозрително? — довърши Мара, след като той замълча. После махна пренебрежително с ръка. — Справи се с този проблем, както решиш. Ако смяташ, че на нашите земи може да се е внедрил шпионин на Минванаби, разкрий го. В този момент искам да знам какво всъщност се случи в Кентосани.

Аракаси отпи от чочата. Като че ли изпитваше неохота да изостави темата за възможен пробив, в мрежата си, но понеже Мара явно губеше търпение, превключи на исканата тема.

— Много неща се случиха, но малко беше публично. — Остави чашката толкова плавно, че тънкият порцелан не издаде нито звук. — Загубих свой агент в боя.

Мара не познаваше загиналия и никога нямаше да научи името му, но той беше слуга на Аракаси. Наведе почтително глава, както щеше да направи, ако й бяха донесли вестта, че един от войните й е загубил живота си в служба на нея.

Аракаси сви рамене, но без обичайната невъзмутимост.

— Просто се е оказал на неподходящото място, когато е започнал боят. Убит е от случайна стрела, но загубата е достойна за съжаление. Кандидатите за постове в Имперския дворец се проверяват грижливо и ще е много трудно да се замести.

Старшият шпионин приемаше загубата лично, осъзна Мара, и въпреки че искаше да мине на конкретния въпрос, мълчанието му бе достатъчно необичайно, за да го изчака да продължи, когато той реши.