Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Куинс бил непоколебим поддръжник на кралицата, всички са единодушни, но някои от подчинените му не били толкова лоялни, таели определени негодувания и недоволства заради стари неправди, реални или въображаеми. Най-изтъкнатият между тях бил сир Алфред Бруми. Бруми се оказал повече от готов да измени на кралицата си в замяна на обещание за лордска титла, земи и злато в случай, че Егон Втори си върне трона. Дългата му служба в гарнизона му позволила да даде подробни сведения на хората на краля за силите и слабостите на Драконов камък, кои стражи може да бъдат подкупени или спечелени и кои трябва на всяка цена да бъдат убити или затворени.
Когато дошло, падането на Драконов камък отнело по-малко от час. Хора, подведени от Бруми, отворили една задна врата в часа на призраците, за да пуснат сир Марстън Водите, Том Сплетен език и хората им да се промъкнат в замъка незабелязани. Докато една група завзела оръжейната, а друга пленила и затворила в ареста верните стражи и войници на Драконов камък, сир Марстън изненадал Великия майстер Жерардис в гарванарника му, за да не изнесе някой гарван вестта за нападението. Самият Алфред завел хората, които нахлули в покоите на кастелана и изненадали сир Робърт Куинс. Докато Куинс се мъчел да се надигне от леглото си, Бруми забил копие в огромния му бял корем. Гъбата, който познавал и двамата добре, твърди, че сир Алфред изпитвал неприязън и негодувание към сир Робърт. На това може да се вярва, защото ударът бил нанесен с такава сила, че копието излязло през гърба на сир Робърт, минало през пухения дюшек и сламеника и се забило в пода отдолу.
Само в едно отношение планът се объркал. Когато Том Сплетен език и неговите главорези заблъскали по вратата на спалнята на лейди Бела, за да я пленят, момичето се измъкнало през прозореца, притичало по покривите и стените долу и стигнало на двора. Хората на краля се погрижили да поставят охрана на конюшнята, където се държали драконите на замъка, но Бела била отраснала в Драконов камък и знаела входове и изходи, които те не знаели. Докато преследвачите ѝ я догонят, вече била махнала веригите на Лунна танцьорка и стегнала седлото на нея.
И тъй станало, че когато крал Егон II прелетял със Слънцеплам над димящия връх на Драконова планина и започнал да се спуска, за да влезе триумфално в замъка, нагоре се извисила да го посрещне Бела Таргариен, дъщеря на принц Демън от лейди Лена, безстрашна като баща си.
Лунна танцьорка бил млад дракон, светлозелен, със седефени рогове, гребен и ребра на крилете. Ако не се броели големите ѝ криле, не била по-голяма от боен кон и тежала дори по-малко. Била много бърза обаче, а Слънцеплам, макар и много по-голям, все още се мъчел с криво зарасналото си крило, а и бил понесъл нови рани от Сив призрак.
Срещнали се в мрака преди разсъмване, сенки в небето, огрели нощта с огньовете си. Лунна танцьорка избегнала пламъците на Слънцеплам, избегнала челюстите му, стрелнала се под дращещите му във въздуха нокти, после заобиколила и връхлетяла над по-големия дракон отгоре, като отворила дълга димяща рана по гърба му и разкъсала раненото му крило. Наблюдаващите долу казали, че Слънцеплам залитал пиянски във въздуха, мъчейки се да се задържи високо, докато Лунна танцьорка се обърнала и полетяла обратно към него, храчейки огън. Слънцеплам отвърнал с взрив от златен пламък, толкова ярък, че огрял двора долу като второ слънце, взрив, който поразил Лунна танцьорка право в очите. Най-вероятно младата драконка била заслепена в онзи миг, но продължила напред и се блъснала в Слънцеплам в плетеница от криле и нокти. Докато падали, Лунна танцьорка кълвяла и кълвяла врата на Слънцеплам, късала залъци плът, а по-старият дракон впил ноктите си в корема ѝ. Обгърната в огън и дим, заслепена и кървяща, Лунна танцьорка биела отчаяно с криле, докато се мъчела да се отскубне, но това само забавило падането им.
Зяпачите на двора се разбягали в паника, а двата дракона се стоварили с грохот на коравия камък и продължили да се бият. На земята бързината на Лунна танцьорка се оказала безполезна срещу големината и тежестта на Слънцеплам. Зеленият дракон се отпуснал безжизнено. Златният дракон изкрещял победоносно и се опитал да се вдигне отново, но рухнал и гореща кръв бликнала от раните му.
Крал Егон скочил от седлото още когато драконите били на двайсет стъпки от земята и счупил и двата си крака. Лейди Бела останала с Лунна танцьорка през цялото време. Обгорено и пребито, момичето все пак намерило сили да освободи веригите на седлото си и да изпълзи настрана, докато драконът ѝ се свивал в последните смъртни спазми. Когато Алфред Бруми извадил меча си, за да я посече, Марстън Водите изтръгнал оръжието от ръката му. Том Сплетен език я отнесъл при майстера.