Страхът на мъдреца (Част I)

— Това е забележително откровено признание от твоя страна — повдигна вежди Бредон.

Свих рамене.

— Чувствам, че положението ми тук стана донякъде по-сигурно — признах аз. — Дотолкова, че мога да си позволя да не съм чак толкова предпазлив с хората, които са се държали добре с мен.

Той се изкикоти отново и остави сребърния пръстен върху дъската.

— По-сигурно — повтори той, — предполагам, че наистина е така. — Вдигна белия пръстен. — От друга страна, не е странно, че не знаеш какво е това.

— Мислех, че има само три вида пръстени — споделих аз.

— В общи линии това е истина — отвърна Бредон, — но даването на пръстени е доста стар обичай. Обикновените хора са го правели дълго преди то да се превърне в игра на благородниците. И макар Стейпс да диша същия разреден въздух на високо като останалите от нас, няма никакво съмнение, че семейството му е съвсем обикновено. — Бредон остави белия пръстен върху дъската и сплете пръстите си над него. — Тези пръстени били изработвани от материали, които били подръка на обикновените хора. Младият влюбен можел да подари на онази, която ухажвал, пръстен от зелена трева. Пръстен от кожа пък обещавал услуга и така нататък.

— А пръстенът от рог?

— Пръстенът от рог показва враждебност — отговори Бредон, — силна и продължителна вражда.

— А, разбирам — доста изненадан казах аз.

Бредон се усмихна и вдигна светлия пръстен на светлината.

— Но това — заяви той — не е рог. Структурата му е различна, а и Стейпс никога не би дал пръстен от рог заедно със сребърен. — Той поклати глава. — Не. Освен ако не греша, това е пръстен от кост — рече той и ми го подаде.