Основа [bg]

Арумианецът се извърна и миг преди да се блъснем един в друг като два побеснели бика, го видях в истинската му форма — черна като катран и блестяща като стъкло. Ударът разтърси стените и разклати клетките, висящи от тавана.

— О, боже — каза Люк, — не можем ли всички да сме приятели?

Арумианецът прокара ръце по тялото ми и аз го тласнах към стената. Мазилката се изрони, из въздуха се понесе прах. Той не ме пусна.

Нещастникът беше силен.

Завъртя се, измъкна се от хватката ми и протегна ръцете си от дим към гърдите ми. Скочих встрани и изпънах ръка, за да взривя досадното копеле.

— Момчета. Момчета! Без побоища в клуба ми — понесе се раздразненият глас на Люк.

Не му обърнахме внимание.

Енергията се събираше по дланите ми и изхвърляше бял огън в пространството.

Не знаеш с кого си имаш работа — изсъска арумианецът, зазвучавайки директно в главата ми, което само ме ядоса. Запратих напред топката енергия.

Изплющя в рамото му.

Той се дръпна рязко, после отново ме погледна и наклони глава. Придоби по-твърда форма.

Електричество проблясваше между пръстите ми. Из стаята затрептя светлина. Този наистина ми лазеше по нервите.

— На твое място не бих го направил — каза Люк. — Хънтър е много, много гладен.

Тъкмо щях да покажа на Люк точно какво мислех за съвета му, когато някой излезе от сянката на коридора към офиса на Люк. Беше жена — красива, русокоса жена. Без съмнение беше човек. Отвори широко очи.

— Хънтър?

По дяволите!

Разсеян, арумианецът се обърна към жената в същия миг, в който Изворът ме напусна. Явно й каза нещо телепатично, защото тя се намръщи и възкликна:

— Но той е един от тях.

Хънтър отправи поглед към мен, гърдите му се надигнаха. Той отстъпи крачка назад. След секунда пред мен стоеше мъж с моя ръст. Имаше тъмнокестенява коса, а бледите му арумиански очи бяха впити в мен.

— Серина — каза той, — върни се в офиса на Люк.

Жената се намръщи още повече и в миг ми напомни толкова много за Кити, че сърцето ме заболя.

— Моля?

Той изви глава към нея и присви очи. Секунда по-късно Здравия бияч прекрачи дансинга и сложи ръка на рамото на жената.

— Верно, не требва да седиш тука.

— Но…

— Ела, аз ще ти покажем разни работи — каза Здравия.

Хънтър го зяпна.

— Какви работи?

Здравия намигна през рамо.

— Работи.

Докато те изчезваха по коридора, арумианецът сви устни.

— Това не ми харесва.

Люк се изхили.

— Тя не е негов тип.

Чакай малко, какво, по дяволите, се случваше? Арумианец с човек?