Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
Заведението въртеше някой си Гарсипосадас, от известна севилска фамилия. Той имаше брат, поет в двора (приятел на Гонгора между другото и изгорен същата година заради содомия заедно с някой си Пепийо Инфанте, мулат, и той поет, който беше работил като прислужник на адмирала на Кастилия), както и друг — изгорен преди три години в Малага като тайно изповядващ юдейската вяра. И понеже където са двама, там са и трима, въпросните случаи в семейството му бяха спечелили прозвището Гарсипосадас Препечения. Този достоен субект изпълняваше умело тежката задача на татенце или баща на вертепа, смекчаваше с монети възраженията в името на безпрепятственото развитие на занаята, опитваше се да убеди посетителите да оставят оръжията си в преддверието и възпрепятстваше влизането на лица под четиринайсетгодишна възраст, за да не нарушава разпорежданията на губернатора. Що се отнася до останалото, гореспоменатият Гарсипосадас Препечения беше в прекрасни отношения със съдебните пристави и стражарите, които, спазвайки принципа „ти на мен, аз на теб“, най-безцеремонно покровителстваха търговията му. Последната напълно основателно би могла да се опише със следното:
Удовлетворението, не ще и дума, означаваше добре натъпкана кесия. Около това място се навърташе пасмина от братството27, юнаци, които се кълняха в душата на Ескамиля, негодяи, самохвалковци от квартала Нерия, купци на животи и търговци на удари с нож — пъстра гозба, подправена със заблудени аристократи, забогатели в Перу испанци, буржоа с дълбоки джобове, духовници, преоблечени в светски дрехи, комарджии, невинни душици, които плащаха чужди сметки, полицейски доносници, виртуозни изнудвачи, изобщо хорица от всякакъв сорт. Някои бяха толкова големи измамници, че надушваха чужденеца от аркебузен изстрел, като при това често бяха имунизирани срещу правосъдието, за което, вече речено в стихове, написа самият дон Франсиско де Кеведо:
По този начин, закрилян от властта, в „Компас“ всяка нощ преминаваше върволица от хора, отдавайки се на скверна веселба, полята с най-доброто и изискано вино — то се вливаше като река, а понякога излизаше и като водопад. Там се танцуваше лъстивата сарабанда и всеки вършеше, каквото му е по сърце. Публичният дом беше обитаван от над тридесет сирени на вярна служба, като всяка разполагаше със собствено помещение. Важните личности посещаваха „Компас“ в събота вечер, та затова всяка събота сутрин пристигаше един полицейски агент, за да провери дали сирените не са заразени с френската болест28 и съответно да предизвикат клиента да бълва змии и гущери, питайки се защо Господ не изпраща на турчина и на лютерана туй, що е отредил нему. Всичко това, според носещите се слухове, изкарваше от кожата архиепископа. Понеже, както можеше да се прочете в една паметна бележка от ония дни: „в Севиля има най-много незаконно съжителстващи, лъжесвидетели, мошеници, убийци, спекуланти-прекупвачи… Игралните домове са повече от 300, а леките жени — повече от 3000“.
Но да се върнем на нашия разказ, което не означава, че ще се отдалечим много-много от темата. Бяхме стигнали дотам, където Алваро де ла Марка се канеше да се раздели с нас — под арката Голпе, почти на входа на публичния дом. Тогава злата съдба пожела оттам да минат нощните стражи, обхождащи града, и един съдебен пристав с жезъла си. Както ще си припомнят ваши милости, неприятната случка с обесения войник отпреди няколко дни беше отприщила враждебни действия между правосъдието и войнишкото съсловие от галерите. И както едните, така и другите търсеха всякакви възможни начини да си върнат на отсрещната страна. Тъй че денем не се виждаше полиция по улиците, а нощем войниците не излизаха от Триана, нито минаваха портите, водещи към вътрешността на града.
— Виж ти, виж ти — рече приставът, щом ни видя.
Първоначално Гуадалмедина, Кеведо, капитанът и аз се спогледахме объркани. Лош късмет беше, че сред цялата тази пасмина, която сновеше нагоре-надолу из мрака край Лагуна, този хубавец със стражите избра да се закачи именно за нас.
— На господа самохвалковците им харесва да се поразтъпчат и да подишат свеж въздух — додаде приставът с много подигравателен тон.
27
Братството — жаргонен израз за крадци и негодници. — Б.пр.
28
Сифилис. — Б.пр.