Йорич [bg]

— Май трябва да ми го обясниш това.

— Кое?

— Как някои закони са приложими за висши благородници, а други не.

— Как иначе?

— Хм. Не знам. Не съм мислил за това.

— За да обвиниш благородник по Кодекса, трябва да получиш мажоритарен вот на принцовете. Принцовете няма да гласуват срещу благородник, когато домът е могъщ, без случаят да е по-належащ, отколкото е този.

— Значи това е губене на време?

— Не, не… погрешно ме разбра. Онова е по Кодекса. Това е имперски едикт, което означава, че императрицата и висшият съдия взимат решението. Точно затова може да има присъда.

— Добре тогава, какво е…

— Но прилагането на едикта срещу благородник в момент, когато не би могъл да получи присъда по Кодекса, ще вдигне голяма воня сред принцовете. Висшият съдия знае това, както и императрицата.

— Биха ли позволили това да попречи на правосъдието?

— Шегуваш ли се?

— Да.

— Хм. Предполагам, че е смешно донякъде. Но, знаеш ли, имаме постановяването на закона и прилагането на закона, и интерпретирането на закона, и всички тези неща се смесват, и имаме хората, които правят тези неща, и хората, което смесват всичко. Не можеш да ги отделиш.

— Би било интересно да се опита.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Въпросът е, че това ще предизвика много лоши настроения сред важните фигури. А лошите настроения означават лошо държавничество, а императрицата не е известна като лош държавник.

— Хм. Добре, мисля, че схващам идеята. Какво е заключението ти?

— Заключението ми е, че искам да разбера какво става. Аз ще го гледам от своя край, а ти — от твоя.

— Става.

— Знаеш ли как да започнеш?

— Не, разбира се.

Той кимна, все едно щеше да се изненада, ако бе получил друг отговор.

— Отворен ли си за съвети?

— Естествено.

— Стой далече от императрицата.

— Тази част е лесна. Нямам особено желание да я виждам, знаеш ли. Но това само ми казва какво да не правя.

— Сигурен съм, че можем да открием още неща, които да не правиш, ако вложим повече мисъл.

„Виждаш ли, шефе? Има чувство за хумор“.

„И то добро“. На глас казах:

— Трябва ти нещо, което да осигури законова дупчица за Апийра.

Той кимна.

— Мда. Добре, знам толкова за закона, колкото ти за… в смисъл, не знам много за закона.

— Не е нужно. Открий защо обвиняват Апийра и да можеш да го докажеш.

— Да го докажа? Какво точно означава това?

— Намери хора, които са видели или чули разни неща и ще се закълнат в това под Глобуса.

— О, и къде да… О!

— Точно така. Но стой далече от императрицата.

— Страхотно. А ти какво ще правиш?

— Същото като теб, само че с други хора. И ще преглеждам законите, и ще търся решения и правни прецеденти. Няма да си много полезен за тази част.