Богиня [bg]

– Тя не е сирена, лельо Ноел. – каза Ариадна. – Наполовина сирена е.

Анди се присви и се притисна леко към Хелън, с очи, стрелкащи се наоколо, сякаш очакваше да се случи нещо ужасно.

– Охо! – възкликна Ноел с престорен ужас и се хвана за гърдите. – Не и някоя от онези сирени-убийци! – После се засмя и се обърна да вземе мъфините. – Сядайте, момичета. Преди всичките да сте паднали.

Хелън почувства как Анди се вцепенява от объркване. Хелън й помогна да се настани на дългата дървена пейка между нея и Ариадна.

– Наистина ли няма проблем? – попита Анди, докато Ариадна трупаше яйца върху чинията й. – Аз, така да се каже, просто цъфнах тук. Не е нужно да ме храните, или нещо от този род.

– Ха! Опитай се да не ядеш, когато си тук – каза Хелън. После погледна Анди с широко отворени, сериозни очи и поклати енергично глава, оформяйки безмълвно с устни думата „Недей“. Ариадна кимна в знак на съгласие с Хелън и трите момичета се засмяха тихо.

– Хелън. Баща ти се събуди за няколко секунди тази сутрин – каза Кейт, като свали цвъртящ тиган с бекон от печката и го понесе към масата.

Устата на Хелън внезапно пресъхна.

– Отбих се да го погледна, преди да тръгна вчера...

– Всичко е наред – прекъсна я успокояващо Кейт. – Не те обвинявах или нещо такова. Просто исках да знаеш какво става с него.

– Някой каза ли му вече нещо? – Хелън нямаше представа как да подхване темата. Знаеше ли той, че тя е Потомка? Трябваше ли просто да попита направо дали Джери вече знае, че не й е баща, или Кейт също още бе в неведение по този въпрос? – Дафна дали...?

– Размениха си няколко думи. Обаче не знам за какво – рече Кейт сковано, извъртайки се рязко от масата. – Той нито веднъж не е бил буден за достатъчно време да проведе цял разговор, но знае, че Бет се е върнала.

Хелън кимна. „Бет“ беше измисленото име, което Дафна бе използвала, когато измами Джери, оставяйки Хелън при него като бебе, преди да избяга. Хелън се запита как ли е преживял баща й срещата с нея.

– Дафна наблизо ли е? – попита Хелън. – Иска ми се да говоря с нея.

– Не. Тръгна преди няколко минути. Каза, че има да се погрижи за някои неща – отвърна Кейт със стиснати устни.

Хелън виждаше как в Кейт бушуват едновременно гняв, тъга, тревога и негодувание – ослепителен калейдоскоп от емоции, които постоянно се движеха и изменяха, докато на Хелън й се наложи да стисне очи и да извърне поглед за миг. Това не бе нормално и наистина я стряскаше.

– Хелън? – Вечно бдителните очи на Ноел я погледнаха. – Добре ли се чувстваш?

– Да – отвърна Хелън, отърсвайки се от усещането. Когато погледна отново Кейт, цветовете бяха избледнели и Хелън откри, че може да ги пренебрегне. – Само съм замаяна. Какво става с мъфините?

Ноел свърши с прехвърлянето на лепкавите, покрити с меласа и стафиди лакомства в панерче и ги поднесе на масата.

– Да не се изгорите – предупреди тя без нужда, докато трите момичета грабваха по един.

Ариадна и Анди започнаха да премятат парещите мъфини от ръка в ръка, докато и двете ги пуснаха върху чиниите. Хелън просто захапа своя и задъвка доволно. Анди се втренчи в нея с отворена уста.