Драконите на изгубената звезда [bg]

— Келевандрос — произнесе Лорана, разтърсвайки за рамото задрямалия елф. — Брат ти чака долу.

— Калиндас е тук? — Прислужникът скочи на крака.

— Стражите отказват да го допуснат — продължи кралицата. — Слез и им кажи, че имат разрешението ми да му позволят да се качи.

— Да, мадам.

Келевандрос забързано излезе през вратата. Лорана отново погледна Медан. Лицето й бе силно пребледняло, но изглеждаше спокойна и съсредоточена.

— Задоволително ли се представих?

— Съвършено, мадам — отговори наместникът. — Не ви заподозря дори за секунда. Заемете мястото си при масата. Ваше величество, вие се върнете към работата си.

Кралицата въздъхна дълбоко и седна до масата за хранене. Планшет избра най-хубавия плод и й го поднесе с чаша вино.

Никога до този момент наместник Медан не се бе възхищавал повече от нея, както в този момент, докато я наблюдаваше как отхапва, дъвче и гълта парченца плод, макар че сега храната в устата й навярно имаше вкус на пепел. От своя страна рицарят излезе на балкона и остави вратата към вътрешността леко притворена, за да има възможност да чува и вижда всичко, което става в покоите на краля, но сам да остане незабелязан.

Калиндас най-сетне се появи, следвайки брат си по петите.

— Мадам, поболях се от тревога за вашата безопасност. Когато онзи противен наместник ви отведе, помислих, че ви виждаме за последно.

— Наистина ли, Калиндас? — попита внимателно тя. — Съжалявам, че съм ти причинила такова безпокойство. Както виждаш, съм в пълна безопасност. Поне засега. Получихме сведения, че армията на Берил приближава Квалинести.

— Така е, мадам, ужасният слух достигна и до мен. — Калиндас се приближи и спря до масата. — Вече не сте в безопасност. Трябва да отлетите незабавно.