![Третата тайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/7/tretata-tajna-bg-download.jpg)
Третата тайна [bg]
- Автор: Берри Стив
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9547691023
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата тайна [bg]». Краткое содержание книги:
Усети лекото докосване по коляното си и отмести очи от прекрасната гледка навън.
— Точно пред нас е, ваше преосвещенство — прошепна Амбрози.
Очите на Валендреа отново се насочиха навън, към блестящия низ от кафенета, ресторанти и дискотеки. Приближаваха малката Виа Фратина, тротоарите на която бяха задръстени от туристи.
— Отседнала е в онзи хотел насреща — добави Амбрози. — Открих името й във формулярите за акредитация, съхраняваните от службата по сигурността.
Перфектен както винаги, помисли си за своя помощник Валендреа. Беше поел голям риск с предстоящата визита на Катерина, но се надяваше, че оживеният нощен живот в тази част на града ще попречи на любопитните очи. Разбира се, нямаше намерение да влиза в хотела и да се качва в стаята й. Нито пък да изпрати Амбрози. А секунди по-късно разбра, че подобни действия няма да бъдат необходими.
— Бог е с нас — промърмори той и посочи фигурата на жената, която бавно крачеше към увития в бръшлян вход на хотела.
— Най-важното е да улучиш точното време и точното място — усмихна се Амбрози.
Шофьорът получи нареждане да подмине хотела и да забави ход, когато жената наближи. Валендреа натисна копчето до себе си и стъклото плавно се спусна.
— Госпожице Леу, аз съм кардинал Алберто Валендреа — представи се той. — Може би ще си спомните за мен от днешното заседание на трибунала.
Жената прекъсна бавния си ход и се обърна към лимузината. Имаше дребна фигура с добре очертани форми, но начинът, по който вървеше и по който прие неочакваната поява на кардинала, намекваше за твърдост и сила, която несъмнено се криеше в характера й. Спокойна и отпусната и едновременно с това самоуверена, сякаш всеки ден й се случваше да разговаря с някой от князете на католическата църква, включително с държавния секретар. Но Валендреа долови и нещо друго, което го накара да се отпусне. От тази жена се излъчваше амбиция и задачата му можеше да се окаже далеч по-лесна от очакваното.
— Имате ли нещо против да си поприказваме? — попита той. — Тук, в колата.
— Как да откажа на такава любезна покана, при това от държавния секретар на Ватикана? — усмихна се тя.
Той отвори вратата и се плъзна по-навътре върху кожената седалка, за да й направи място. Тя влезе и небрежно разкопча палтото си от мека вълна. Амбрози галантно затвори вратата след нея, а очите на Валендреа неволно се спряха на коленете й, оголени от движението.
Мерцедесът плавно потегли, насочвайки се към дъното на една от тесните улички наблизо. Тълпата туристи остана зад тях. Шофьорът слезе и тръгна обратно към ъгъла. Това означаваше, че в уличката няма да влязат други коли.
— Запознайте се с отец Паоло Амбрози, който е мой старши сътрудник в секретариата — подхвърли Валендреа.
Катерина стисна протегнатата десница на Амбрози. Очите му я гледаха с необичайна мекота, но кардиналът знаеше, че това е само способ за успокоение на гостенката. Паоло прекрасно умееше да се оправя в различните ситуации.
— Искаме да поговорим с вас по един важен въпрос и се надяваме да ни помогнете — премина към същността Валендреа.
— Не виждам с какво бих помогнала на човек с вашето положение, ваше преосвещенство — отвърна Катерина.
— Присъствахте на днешното заседание на трибунала. Вероятно по настояване на отец Кийли.
— Това ли било? Безпокоите се от негативното отношение на пресата?
Той си позволи една скромна гримаса.
— Мога да ви уверя, че негативното отношение на пресата изобщо не ме тревожи въпреки присъствието на необичайно много репортери. Съдбата на отец Кийли е решена — нещо, което вие, той и представителите на печата отлично знаете. Аз искам да си поговорим за нещо много по-важно от съдбата на един еретик.
— Официално ли е това, за което възнамерявате да говорим?
— Журналистът винаги си е журналист — усмихна се той. — Не, госпожице Леу. Нищо от казаното тук няма да бъде регистрирано официално. Още ли проявявате интерес?
Изчака я да прецени възможностите. Това бе мигът, в който амбицията трябваше да надделее над здравия разум.