Пророчеството [bg]

Беше Чарли. Гласът му звучеше сякаш отдалеч, беше възбуден, дори уплашен.

— Бен, имам нужда от твоята помощ.

Бен се облегна с цялата си тежест назад във въртящия се стол на колелца и разтърка очи, леко замаян от умствената концентрация. С усилие на волята се върна в настоящето.

— Къде си?

— Още съм тук, в Корфу — каза бързо Чарли. — Нещата се оказаха по-сложни, отколкото ми ги беше представил. Срещам проблеми.

— Какво точно искаш от мен?

Чарли каза нещо, което Бен не успя да чуе.

— Връзката прекъсва!

— Казах: трябва да дойдеш колкото е възможно по-скоро.

— Не мога. Защо просто не ми кажеш какво става?

— Може да ти прозвучи странно, но трябва да ти го обясня лице в лице. Не е за телефон. Тук се оформи една ситуация…

— Задачата беше пределно проста, Чарли.

— Така ми я беше представил. Но, повярвай ми, нещата не се оказаха такива.

Бен въздъхна и няколко секунди не каза нищо.

— Бен, моля те! Положението е сериозно!

— Колко сериозно?

— Сериозно.

Бен затвори очи. По дяволите!

— И ти си абсолютно сигурен, че няма да се справиш сам?

— Съжалявам. Трябва ми подкрепление. Ти познаваш материята по-добре от мен.

Бен отново въздъхна. Поклати глава. Вдигна лявата си ръка и погледна часовника. Направи кратко пресмятане наум. Можеше да хване бързия влак за Лондон и до два-три часа да бъде на „Хийтроу“. Да вземе самолета за Атина и оттам да смени за Корфу.

— Добре, разбрано. Посочи ми място за среща и утре по обяд може да се видим.