Нощен патрул [bg]

— Смята се, че още един бизнесмен, пристигнал в града по работа, се е оказал на „подходящото място в подходящото време“ — каза Уеб пред камерата.

Уест се почувства нервна, изморена и отвратена в същото време. Не беше доволна и от Найлс. Докато я нямаше, пак се бе катерил по библиотеката. Винаги го хващаше. Пък и не беше трудно. Той просто скачаше нагоре, достатъчно нависоко, за да събори няколко книги и една ваза. Също и рамкираната снимка на баща й, но на Найлс очевидно не му пукаше. Проклета котка. Мразеше я. Всъщност мразеше всички.

— Ела тук, сладурче — повика го тя.

Найлс замърка, защото знаеше, че това ще й достави удоволствие. Вършеше работа всеки път. Найлс не беше глупав. Когато погледна към жената, която се грижеше за него, той се постара очите му да изглеждат много сини и сърдити. Собствениците на котки си падаха по такива неща. Както и очакваше, тя го грабна и го погали. Найлс беше щастлив.

Уест обаче не. На следващия ден, когато отиде на работа, Хамър я чакаше и очевидно всички знаеха за това. Уест остави закуската си, без дори да отвори плика. Просто захвърли всичко и забърза по коридора. Влетя във външния офис на шефката си и й се дощя да покаже на Хорджис среден пръст. Той страхотно се наслаждаваше на реакцията й, че е повикана по този начин.

— Позволи ми първо да й звънна — каза Хорджис.

— Позволи ми да ти позволя — саркастично отвърна Уест, без да прикрива лошото си настроение.

Хорджис беше млад и с обръсната глава. Защо го беше направил? Скоро щеше да си мечтае за коса. Да копнее за нея. Да гледа филми, където играят хора с много коса.

— Тя ще те приеме сега — съобщи Хорджис, като затвори телефона.

— Сигурна съм — отговори Уест с язвителна усмивка.

— За бога, Вирджиния — започна Хамър в момента, когато Уест влезе.

Началничката държеше сутрешния вестник и нервно се разхождаше. Хамър рядко носеше панталон, но днес бе обула. Костюмът й беше тъмносин, а под него носеше риза на бели и червени райета. Обувките й бяха от мека черна кожа. Уест трябваше да признае, че шефката й изглежда страхотно. Хамър можеше да покрива или показва краката си, без някой да се замисли за пола й.

— И сега какво? — заговори Хамър. — Четирима бизнесмени в продължение на четири седмици. Отвличания, при които убиецът си променя решението и изоставя колите? Обири? Странен символ с формата на пясъчен часовник, нарисуван със спрей върху слабините на жертвите? Марка и модел, имена, професии… Всичко, освен снимките от местопрестъплението е отпечатано тук и цял свят може да го види!