Дяволската стъпка [bg]

Катлийн обмисли чутото. Както повечето хора, родени и израснали в западните демокрации, тя бе възпитана да вярва в първостепенната роля на правителството, официалните институции и закона. А и през по-голямата част от живота си не бе имала особени основания да вярва в противното.

Животът с Фицдуейн обаче й отвори очите. Започна да вижда крехкостта на толкова много институции, както и скритите сили, които се въртяха около тях, а в много случаи дори взимаха връх. Често обществената фасада на властта не се покриваше с истинската власт.

— Струва ми се — каза бавно тя, — че губернаторът Диего Куинтана не може да бъде мръднат от мястото си, докато PRI е на власт. Обаче ако Валиенте Зара спечели изборите, кой знае… Въпросът е може ли да спечели?

— Може — отвърна Фицдуейн. — Мексико се нуждае от международни инвестиции и достъп до американските и световните пазари. Затова една силна група реалисти са заинтересовани да представят страната като процъфтяваща и развиваща се икономика с демократично избрано правителство. А това означава, че на номерата на PRI с „претъпканите урни“ или с публично вадене на мачете срещу политически опонент се гледа с недобро око. Засега Куинтана се явява най-силната опозиция на Зара. А губернаторът не е човек, когото е приятно да имаш за опозиция. Зара и хората му започват да се безпокоят. Никой не е убит публично, но важни хора от заристите вече започнали да изчезват. Завинаги. Най-големите им спонсори взели да им обръщат гръб.

— Значи — заразмишлява Катлийн на глас — Зара решава да проведе сериозно разследване по случая Куинтана. Обажда се на своя бивш състудент, грингото Лий Кокрейн, и праща Патрисио Никанор да подуши малко из Текуно. Обаче защо именно Патрисио? — продължи разсъжденията си тя. — Чакай да помисля… Първо, той трябва да е зарист, иначе от къде на къде Зара и Кокрейн ще му имат такова доверие? Второ, трябва да е имал и някакви връзки с Куинтана, което би му дало достъп до него. Така че, щом сме в Мексико, работата сигурно опира до семейството. Никанор вероятно е роднина или със самия Куинтана, или с някой от неговите хора.

Фицдуейн се усмихна.

— Патрисио е бил зет на генерал Луис Бараган — каза той. — По образование е минен инженер, явно много добър. Освен това е бил и квалифициран металург. Бараган е имал нужда от такъв човек и естествено се е обърнал към роднина. Добре би било да са от една кръв, но и Патрисио ще свърши работа. Обаче не е знаел, че той е поддръжник на Зара. Затова Патрисио отишъл при Зара, който от своя страна му представил Лий Кокрейн, и тримата изработили план за проникване в Текуно. И го привели в действие. Отначало това, което научили, било полезно, но не било нищо особено, тъй като Патрисио работел в някаква лаборатория в Текуно сити, но след това го преместили в суперсекретна база в местност, наречена Дяволската стъпка. Месеци нямало нищо, защото достъпът дотам бил забранен дори за висши приближени на Куинтана, а и контактите с външния свят били строго контролирани. Тогава Патрисио решил да се измъкне. Не знам какво се е объркало, но го разкрили и била издадена заповед да бъде ликвидиран. Според мен сигурно са се сетили накъде е тръгнал или пък са го проследили. Останалото ти е известно. Отвратителен начин да умреш, но ония е трябвало да бъдат сигурни, че няма да проговори. И той не можа.