![Пустош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/9/pustosh-bg-download.jpg)
Пустош [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Хаусман Джеральд
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Лира
- ISBN: 954861040X
- Переводчик: Никола Цонков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустош [bg]». Краткое содержание книги:
„Един от най-добрите разказвачи, майстор на проникновеното, провокативно, увлекателно четиво.“ Пол Андерсън
След като се нахрани, Колтър се почувства уморен. Сит за пръв път от два дни насам, той реши да не се примъква обратно в главната бърлога, а да се настани тук. Въпреки, че в склада за храна нямаше ниша за спане, той намери едно леко повдигнато място, покрито с трепетлика, вероятно там спяха малките бобърчета, когато майките им работеха. Той се покри с меката трепетлика и веднага заспа.
— В началото — казваше Дългата ръка край лагерния огън, докато пламъците подскачаха пред лицето му — народът на бобрите е бил навред по тези места. Но те не са го направили такова, каквото го виждате, защото така им се е искало, а са построили тези водни долини, за да се защитят от прищевките на Койота. Той направил свои бентове от планини. Те направили своите от кал и клони. Но, както знаете, те са подобри строители и спечелили. Бобърът е свещен и не бива да бъде смятан за глупак. Да се изгорят леговищата е лошо и накрая от това ще страдаме ние. Това е всичко, което имам да кажа.
Пламъците подскачаха с шумен пукот върху смърчовите цепеници. Някои кимнаха и казаха „Аи“, и Дългата ръка разбра, че се присъединяват към него. Но най-лудешки танцуваха пламъците в очите на Камък в лицето. За него нямаше друг път. Бяха прекарали целия ден в търсене на някакъв знак и всичко, което откриха, бяха замазаните отпечатъци на ранен лос. Белите вежди пак беше напуснал гората без следа.
— Човекът, когото търсим — каза Камък в лицето, — е само човек. Виждал съм кръвта му, тя е червена като нашата.
— Нека момчето, Братът на ракуна, разкаже какво е видял — каза един от мъжете.
Всички погледи се насочиха към младежа. Той облиза устни и насочи празен поглед към пламъците. Духът на говоренето не беше в него, но той щеше да им разкаже какво е видял. На мястото, където го беше ударил Белите вежди, имаше пурпурна подутина.
Той заговори не като момче, а като мъж.
— Както знаете, аз видях този, когото наричат Белите вежди. Той дойде от небето и се приземи на четири крака. Погледна ме в лицето. Аз не можах да го гледам дълго, затова не си спомням как изглеждаше.
Братът на ракуна гледаше как тихата струйка дим се издига през големия комин на нощта и се изгубва сред огньовете на звездния народ.
— Кръвта му — продължи той — може да е като нашата. Но казват, че дори от голямата мечка на небето капе кръв върху земята по това време на годината и оцветява листата в червено.
— Белите вежди не е нищо повече от човек — извика Камък в лицето. Някои от останалите промърмориха някакво съгласие. Един или двама дори се засмяха, но след това се заоглеждаха през рамо към сенките.
— Времето настъпи — обяви Камък в лицето. Воините станаха и всеки взе факла от огъня.
— Търсете първо в малките бърлоги — каза им Камък в лицето. — И ако някой види Белите вежди, нека извика като бухал, за да разбера.
Само момчето, Братът на ракуна, и старецът, Дългата ръка, останаха край огъня. Другите отнесоха пламъците си в нощта.
Извън бърлогата, където спеше Джон Колтър, звуците на нощта промениха мелодията си. Излая лисица, ясно и студено, някъде много далече. След това жабешкият хор покрай брега секна. Като голямо, диплещо се одеяло, нощните шумове се промениха. Колтър се събуди и се заслуша. Чуваше се шепотът на водата, а също и други звуци, които не можеше да определи. Проточил врат, той слушаше.
Разтри ръцете си и усети засъхналата по тях кал. Опипа лицето, гърдите си. Калта го покриваше като обвивка от мрак.
Добре, няма да ме забележат лесно.
Колтър знаеше, че покривът на бобровата бърлога е по-тънък на върха, където бобрите са оставили дупка, за да влиза свеж въздух, а спареният въздух да излиза. Беше същото, както и дупката за пушека в индианското жилище.