![Високи залози [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/6/visoki-zalozi-bg-download.jpg)
Високи залози [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #16
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542610120
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Високи залози [bg]». Краткое содержание книги:
Нана кимна, без да показва някакви емоции. Първото, което попита, бе:
— Кога най-рано ще мога да си тръгна от болницата?
— Средният престой при подобна диагноза е от четири до пет дни. Бих искала да проверя и евентуално да променя медикаментите, които взимате за кръвното си налягане. Точно това ще изследваме през следващите няколко дни.
— О, тогава ще си бъда у дома, докторе. Вие къде ще бъдете?
Доктор Енгълфийлд се засмя любезно, като си мислеше, че старата жена се шегува. Но още щом си тръгна, Нана се обърна към мен.
— Трябва да разговаряме с някой друг, Алекс. Готова съм да се върна у дома.
— Така ли? — попитах я, като се стараех да поддържам по-спокоен тона на разговора.
— Да, така. — Махна с ръка, като опит да ме прогони от стаята. — Хайде, върви. Погрижи се по-скоро да ме изпишат.
Това вече започна да ме притеснява. Никога не си бях позволявал да нареждам на Нана какво да прави, но сега внезапно трябваше да направя тъкмо това.
— Мисля, че този път се налага да последваме съвета на лекарката — заявих. — Ако няколко нощи в болницата ще ни гарантират, че случилото се тази сутрин няма да се повтори, тогава съм изцяло за това да останеш.
— Май не чуваш какво ти казвам, Алекс. — Гласът й се промени за секунда и тя ме сграбчи за китката. — Няма да прекарам нито един ден в това болнично легло, чуваш ли ме? Отказвам. Имам право на това.
— Нана…
— Не! — Пусна ръката ми и насочи срещу мен треперещия си пръст. — Нито пък ще търпя този тон. А сега ще уважиш ли желанията ми или не? Ще стана и сама ще го направя, ако се налага. Знаеш, че ще го сторя, Алекс.
Беше ужасно да слушам всичко това, изправен срещу назидателния й пръст. Нана настояваше, но в същото време ме умоляваше да се вслушам в желанията й. Приседнах на ръба на леглото и се наведох така, че главата ми се доближи до нейната. Затворих очи, преди да заговоря:
— Нана, искам да се отнасяш сериозно към тези процедури за възстановяване. Намали темпото и ги остави да те излекуват. Длъжна си. Затова бъди разумна. — Последното Нана ми го бе повтаряла още откакто бях десетгодишен. Бъди разумен.
В стаята надвисна пълна тишина, освен изшумоляването, когато тя отново се отпусна на възглавницата си. Когато отворих очи, видях сълзите, стичащи се по бузите й.
— Така ли ще бъде? Тук ли ще умра?
Грабнах стола и го преместих близо до леглото й. По-късно заспах в същия този стол.
— Никой няма да умира тази вечер — уверих я аз.
Втора част
На огъня с огън
28.
Тони Никълсън бе много изнервен, дори вбесен. Закъсняваше, благодарение на някакъв тир, преобърнал се насред магистралата, водеща към града. Когато най-после се добра до „Блаксмит Фармс“, вече бе малко след девет и половина вечерта, а важните му гости според програмата трябваше да пристигнат след не повече от половин час. Включително и един много специален гост.
Остана в колата си и позвъни по мобилния.
— Да? — отговори му женски глас. Културен. С британски акцент. Секретарката му Мери Клер.
— Аз съм, М. К.
— Добър вечер, господин Никълсън. Малко закъснявате.
Нима, Шерлок?, помисли си Никълсън, но не го изрече гласно.
Вратата се отвори и отново прихлопна, след като вкара през нея своето порше, модел „Кайман S“.
Дългата автомобилна алея преминаваше през ливади, разпрострени почти на километър и половина, после потъна сред гората, предимно от дъб и американски орех, преди да се покаже главната сграда в имението. Никълсън паркира колата си до стария навес за карети и влезе през високите до тавана врати, водещи към вътрешния двор.
— Тук съм. Тук съм. Съжалявам.
Домакинята му за вечерта, пищна красавица на име Естер от остров Тринидад, подреждаше за гостите менютата с кожени подвързии върху масата Чипъндейл във фоайето.
— Има ли нещо за мен? — попита я той. — Някакви непредвидени проблеми за тази вечер?
— Никакви, господин Никълсън. Всичко е перфектно. — Естер притежаваше чудесни, спокойни маниери, точно каквито Никълсън обичаше. Тутакси му олекна. — Шампанското „Болинджър“ се изстудява в леда, кутиите са заредени с хондураските пури „Флор де Фарах“, момичетата до едно са красиви и правилно инструктирани, а вие — тя извади часовник от джоба си — имате поне двадесет минути преди пристигането на първите ни гости според програмата. Предупредени са предварително. Ще дойдат точно навреме. Звучаха много ентусиазирано…