Снайперистът [bg]

3.

Беше петък, в навечерието на първия уикенд на юли. Елизабет Бийчъм шофираше към дома си и както винаги слушаше предаването „Да вземем всичко предвид“. Мениджърът на кампанията беше на мнение, че въпреки анемичния си рейтинг Националното обществено радио е по-верен барометър за настроенията в Демократическата партия от всички останали обществени медии. Три седмици преди националния конгрес на партията цялата страна говореше за политика, а нейното име често се споменаваше като водач на листата на кандидатите.

— Листи — промърмори полугласно Бийчъм. — Твърде много проклети листи.

Всичко това започваше да й писва. Кампанийни срокове, ораторски изяви, приеми за набиране на средства, класации в различни допитвания, заключения на фокусни групи, активисти на националния конгрес, регионални организатори, индекси на вота — този списък спокойно можеше да продължи. Бумагите преливаха върху бюрото й в комисията, в Сената, в предизборния щаб, на бюрото в дома й. Листи и класации имаше в колата й, в куфарчето й, в джобовете й, в сънищата й…

Натисна газта и колата се насочи на север, към Рок Крийк Паркуей. Стискаше волана с две ръце и мислено прехвърляше задачите, които предстоеше да отхвърли преди речта си в Ботаническата градина, организирана от Обединените профсъюзи. А те никак не бяха малко: кратко отскачане до дома за един душ и смяна на дрехите, още по-кратко спиране на Норт Капитол №400 за среща с Крис Матюс, после телефонно интервю със Си Ен Ен. И всичко това за по-малко от два часа, които я деляха от важната реч пред ръководството на най-влиятелния профсъюз в страната.

Речта. Ти си една проклета глупачка, Елизабет, изруга се мислено тя. Това трябваше да бъде първото нещо в списъка на нещата, които не искаше да забрави, но въпреки това я остави там, върху писалището в Сената. Удари с юмрук по кормилото и с това предизвика усмивката на един минувач, който приятелски й намигна и вдигна палец. След обявяването й за основен претендент в надпреварата за номинацията вече нямаше анонимност, нямаше интимни мигове и място за емоции. Някой винаги наблюдава, напомни си тя, докато насочваше колата към изхода за Джорджтаун. Налагаше се да включи и самообладанието в списъка на нещата, върху които трябваше да работи.

Насочи се на изток по улица М, движението й се стори по-натоварено от обикновено. По тротоарите и в кафенетата се блъскаха студенти, от които се излъчваше кипяща енергия. По всяко друго време тази гледка би я привлякла, тъй като обичаше младите хора на своя град, но не и тази вечер. Участието в президентската надпревара означаваше да забрави всякакви капризи или спонтанни прояви. То означаваше дисциплина и всеотдайност, стратегическо и целенасочено мислене. Означаваше още… — Брр-Брр-Брр — Ходът на мислите й беше прекъснат от вибрациите на мобилния телефон.

— Ало? — включи се тя, след като провери самоличността на повикващия. Номерът изглеждаше толкова познат, колкото нейния собствен.