Шест гроба преди Мюнхен [bg]

Майкъл виждаше колко са озадачени и тримата. Самият той се чудеше защо лекарят рискува толкова заради него.

Бейли промърмори заядливо:

— А дали ще го убия, ако се опитам да му задам два-три въпроса тук и сега?

— Не, но най-вероятно ще изтощите силите му твърде бързо.

Бейли подкани с нетърпелив жест лекаря да млъкне и пак се обърна към Рогън.

— Ще анулират визата ти за пребиваване в Германия, погрижих се за това. Не ме засяга какво ще правиш в друга държава, но искам да се махнеш от моята територия. Не си и помисляй да се върнеш с фалшиви документи. Докато си в Европа, ще те държим под око. Благодари се на лекаря, че ти опази задника…

Бейли излезе с двамата полицаи и Розали затвори вратата на апартамента зад тях.

Майкъл се ухили на младия лекар.

— Истина ли е, че не бива да бъда местен оттук?

Лекарят поглади късата си брадичка.

— Разбира се. Но нищо не пречи вие сам да напуснете това място, защото така няма да преживеете силен стрес — добави той също засмян. — Омразно ми е да гледам как здравеняци, особено ченгета, тормозят болни хора. Не знам какво правите, но във всеки случай съм на ваша страна.

Розали го изпрати с благодарност, върна се и седна на леглото. Майкъл хвана ръката й.

— Още ли искаш да останеш с мен? — попита я той и Розали кимна. — Тогава събери багажа. Заминаваме за Мюнхен. Искам да се срещна с Клаус фон Остен преди другите двама. Той е най-важният.

Розали доближи лицето си към неговото.

— Те все пак ще те довършат след толкова години…

Майкъл я целуна.

— Затова ще се погрижа първо за фон Остен. Искам да знам, че съм приключил с него. Не ми е толкова противно да си мисля, че другите двама може да се отърват. — Побутна я лекичко. — Хайде, заеми се с багажа.

Заминаха за Мюнхен с първия сутрешен полет и се настаниха в малък пансион. Майкъл се надяваше, че поне там ще имат шанса да останат незабелязани за известно време. Знаеше, че Бейли и германската полиция ще го издирят рано или късно, но разчиташе, че дотогава ще е свършил с опасните си занимания и ще е напуснал страната.

Нае малък опел, а Розали отиде в библиотеката да потърси вестникарски материали за фон Остен и да научи домашния му адрес.

Срещнаха се за вечеря и се оказа, че Розали е научила всичко необходимо. Сега Клаус фон Остен заемаше най-високия съдийски пост в Мюнхен. В младостта си е бил същински прахосник и гуляйджия, защото е можел да си го позволи като потомък на известна аристократична фамилия, свързана с британското кралско семейство. И макар че е бил офицер от германската армия през войната, нямаше никакви данни някога да е членувал в нацистката партия. В самия край на войната е бил ранен тежко и това като че го е преобразило на вече солидната възраст четиридесет и три години.

Върнал се към професията си — все пак успял на младини да завърши право — и не след дълго бил признат за един от най-способните юристи в Германия. Скоро се изявил и на политическата арена с умерени позиции на убеден поддръжник на американското присъствие и господство в Европа. Мнозина наблюдатели му предричали още по-бляскаво бъдеще, не било изключено дори някой ден да стане канцлер на Западна Германия. Имал подкрепата и на местните индустриалци, и на американските окупационни власти, а великолепната дарба на оратор му осигурявала влияние дори в опърничавите профсъюзи.