Бойни действия [bg]

Ататюрк премахна султаната и създаде нова демократична република. Той въведе швейцарската система на законодателство, която замени шериата или ислямското право, и възприе Грегорианския календар. Дори тюрбанът и фесът бяха забранени. Ататюрк даде на жените основни права и приспособи латинските букви към арабската азбука.

В резултат на неговите повсеместни преобразувания в турското общество той си навлече омразата на мюсюлманското мнозинство.

Подобно на всички турци петдесет и пет годишният Мустафа Месид познаваше живота и легендата Ататюрк. Но в момента той не мислеше за Бащата на турците. Като заместник главен инженер на язовира се притесняваше как да не пуска децата да играят на язовирната стена. За разлика от по-зрелищните, високо издигащи се бетонни грамади дигата беше дълга, широка и относително ниска. Сърцевината й представляваше висока глинена колона, обградена с пясък и дебел пласт камъни. Язовири от такъв мащаб обикновено съдържаха петдесет милиона кубически метра вода. Обемът на „Ататюрк“ беше осемдесет и пет милиона. Това нямаше кой знае какво значение за Мустафа. Той не виждаше по-голямата част от водата. Огромният резервоар се виеше и краят му се губеше в мъглявата далечина.

Два пъти всеки ден — в единайсет сутринта и в четири следобед — оставяше двамата си помощници в малката контролна постройка в основата на язовира и отиваше да види дали на стената има деца. По това време те идваха да се гмуркат в хладните води. „Знаем, че тук е безопасно, сахиб — казваха те. — Няма скали и коренища.“ Винаги го наричаха сахиб, собственик, макар той да подозираше, че му се подиграват. Но дори да бяха искрени, пак нямаше да им позволи да плуват в язовира. Направеше ли го, тесният път на върха на стената щеше да се изпълни с деца. После щяха да дойдат и туристите. Скоро върху стената щеше да има повече тежест, отколкото можеше да издържи.

— И после ще обвинят Мустафа Месид, че стената се е срутила и язовирът е наводнил Южен Анадол — каза си, прокарвайки пръсти през дългата си кестенява брада.

Петдесет и пет годишният турчин беше щастлив, че има две големи дъщери. Младите мъже мислеха само за пари. Той гледаше синовете на сестра си и й се чудеше как се оправя с тях. Баща му го изпрати в армията, когато беше на шестнайсет години, защото вечно създаваше неприятности на съседите, учителите и работодателите. Дори в армията — частта му беше разположена на гръцката граница, близо до залива Сарос — повече от всеки друг турчин след самия Ататюрк той правеше труден живота на контрабандистите и агентите, действащи под прикритие. И когато се ожени, горката му съпруга едва издържаше на напрежението.

Мустафа вдигна лице към небето.

— Благословени Боже, мисля, че си създал турците поради същата причина като пчелите — да ходят насам-натам и да работят. И докато го правят, да нарушават покоя на другите и да им създават работа. — Усмихна се горд със своя произход и народ.