Стая № 6

Той не яде, не пи, лежеше неподвижно и мълчеше.

„Все ми е едно — мислеше си, когато му задаваха въпроси. — Няма да отговарям… Все ми е едно“.

Следобед дойде Михаил Аверянич и му донесе четвърт фунт чай и един фунт мармалад. Дарюшка също идва и цял час стоя до кревата му с израз на тъпа скръб на лицето си. Посети го и доктор Хоботов. Той донесе стъкло с калиев бромид и заповяда на Никита да покади в стаята с някое благовоние.

Привечер Андрей Ефимич умря от апоплектичен удар. Първо усети разтърсващи го студени тръпки и гадене; стори му се, че нещо отвратително прониква в цялото му тяло, дори и в пръстите, разля се от стомаха към главата и заля очите и ушите му. Призеленя му пред очите. Андрей Ефимич разбра, че е дошъл краят, и си спомни, че Иван Дмитрич, Михаил Аверянич и милиони хора вярват в безсмъртието. Ами ако то съществува? Но не му се искаше безсмъртие и той мисли за него само един миг. Стадото елени, необикновено хубави и грациозни, за които беше чел вчера, препусна край него, сетне простата женица му протегна ръката си с препоръчано писмо… Каза нещо Михаил Аверянич. После всичко изчезна и Андрей Ефимич се унесе навеки.

Дойдоха болничните слуги, взеха го за ръцете и за краката и го занесоха в параклиса. Там той лежеше на масата с отворени очи и през нощта луната го осветяваше. На сутринта дойде Сергей Сергеич, набожно се помоли пред разпятието и затвори очите на бившия си началник.

Един ден по-късно Андрей Ефимич бе погребан. На погребението бяха само Михаил Аверянич и Дарюшка.