Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Той улови ръката на съпругата си и двамата застанаха на невисокия подиум на върха на трите стъпала, загледани надолу към благородниците от свитата им и императорските стражи, изпълнили залата. После Лараня вдигна очи към неговите и се усмихна. Императорът почувства как в сърцето му се разлива приятна топлина и той си помисли за изтощителния ден, който още не беше свършил, след което съзнанието му се насочи към живота, който растеше в утробата на жена му.
Отново щеше да бъде баща, мина през ума му, докато гледаше как високите двойни врати, над които висяха алено-сребристите знамена на рода Батик, се отварят широко и братът на жена му прекрачва прага на залата, следван от свитата си. В името на детето си би изтърпял всичко — дори и посещението на своя девер.
Въглените в огнището, издълбано в средата на покоите на Какре, обливаха помещението с кървавочервеното си сияние. По настояване на Върховния Чаросплетник стените бяха оголени до камък и сега в покрития с лъскав лач под се отразяваше грубата тухлена зидария. Таванът на осмоъгълното помещение се губеше нейде в мрака и оттам висяха куки и вериги, някои от които стигаха чак до пода и прозвънваха лекичко при допира с него.
Странните обекти, закачени на тях, бавно се въртяха в зловещия сумрак. Някои от тях се поклащаха съвсем близко до огъня, а други едва се различаваха от пода на стаята. Едни представляваха прости геометрични форми, а други — гротескни прояви на морбидна художественост; зловещи хвърчила, изработени от животинска или човешка кожа. Едно от тях представляваше голяма птица, ушита от кожата на жена — деформираните, ужасяващи черти изпъкваха по страховит начин около главата и човката, кухите гърди бяха разпънати между разперените й криле, а дългата черна коса продължаваше да виси от скалпа на нещастната жертва. Страховито същество, сътворено от кожата на мъж, бе заело хищническа поза, разперило прилеповите си криле, а лицето му се състоеше от змийски люспи. По-близо до пода, наредени по стените като трофеи, се виждаха произведенията, върху които Какре все още работеше. Черни дупки, някога представлявали очни ябълки, се взираха сляпо в стаята, а близо до огъня се намираше желязна решетка, чиято зловеща изработка не оставяше никакви съмнения, че може да се пригоди към всяка телесна форма и размер. Камъните под нея бяха изцапани в тъмно, ръждиво кафяво.
Какре седеше с кръстосани крака до огнището и чаросплиташе.
Беше възприел облика на скат — крилато морско същество, което се носеше из безкрайната чернота на океана от нишки. Той се рееше сред водовъртежите и въртопите, насрещните течения и проливите, усещайки с периферията на сетивата си присъствието на колосалните левиатани — тайнствените, неведоми обитатели на Чаросплетието.
Беше сляп в това незрящо място, ала водата се носеше около и през него, обливаше студената му кожа и нахлуваше в устата му, за да се излее обратно през хрилете му или да отиде в стомаха му, откъдето проникваше в кръвта му. В съзнанието си той виждаше как теченията се извиват и лъкатушат, завихряйки се по начини, невъзможни за водата и въздуха, сливайки се едно с друго или пресичайки своя път в този бездънен хаос.
Суровата същност на Чаросплетието не беше нещо, което човешкият разум да понесе с лекота. То изкушаваше и примамваше — всяка година известен брой обучаващи се Чаросплетници се поддаваха на ужасяващия екстаз и се изгубваха сред тъканта на съзиданието, съблазнени от поразяващата му красота. Това беше опиум, по-силен от всичко, което органичният свят можеше да произведе, и при първия си допир с Чаросплетието единствено най-силните успяваха да издържат на изкушението, без да се превърнат в безмозъчни фантоми, блажено реещи се из фибрите на вселената, докато изоставените им тела вегетираха в килиите им. Ето защо Чаросплетниците биваха обучавани да си представят Чаросплетието по такъв начин, че да могат да се справят с него. Някои го възприемаха като безкрайна паяжина, други — като сграда с невъобразими измерения, в която всяка врата водеше към друга, а трети — като сън, където процесът на движение от началото към края му отразяваше ефекта, който тяхното чаросплитане трябваше да постигне.