Децата на нашите деца
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на нашите деца». Краткое содержание книги:
Остър вик разцепи нощта и когато се обърна, Бентли видя, че в тунела става нещо страшно. От него продължаваха да излизат хора, но не по четирима-петима, както преди. Те тичаха и се блъскаха, газени от някаква ужасия, която в този момент Бентли изобщо не можа да възприеме. Зърна нещо със зловещи зъби и олигавени челюсти, дълги нокти, стърчащи от огромни космати лапи, нещо ужасно мощно и свирепо. И ръцете му по навик вдигнаха апарата пред очите му.
През обектива видя, че съществата са две, първото почти излязло от тунела, другото малко по-назад. Видя във въздуха да летят тела на хора като кукли, захвърлени от деца, и други, разкъсани от ужасните зъби на чудовището. Видя също извиващи се пипала, сякаш съществата още не бяха решили съвсем животни ли са, или октоподи.
Зад него прозвучаха резки заповеди и почти до лакътя му оръдието изригна внезапен огън, който освети всички околни къщи, дворове и градини. Придружено от гръм разтърсване го отхвърли настрани и когато падна на земята и се претърколи, той видя с периферното си зрение няколко неща. Тунелът внезапно премигна в експлозия, която беше само продължение на разтърсването, макар че бе по-поразителна и шокираща от него, и че навсякъде имаше мъртви хора и едно чудовище, също мъртво, които димяха, сякаш изпържени. Но докато едното от съществата лежеше на моравата под големия дъб, другото бе съвсем живо и някак си почти се беше сляло в едно с оръдието и артилеристите. Наоколо тичаха и крещяха ужасени хора.
Бентли се изправи, бързо се огледа и този един-единствен поглед му бе достатъчен, за да види, че артилеристите са мъртви, разкъсани и изпотъпкани. От дулото на прекатуреното оръдие продължаваше да се вие дим. От улицата се носеха пронизителни викове и той успя да зърне само за миг мъглявото петно на нещо огромно и тъмно, което се движеше ужасно бързо. То опустоши ъгъла на един от дворовете и част от оградата избухна в дъжд от бели трески, когато тъмното нещо профуча право през нея.
Бентли тичешком заобиколи къщата, хвърли се през кухненската врата, грабна телефонната слушалка и набра номера почти, без да гледа, като се молеше линията да е свободна.
— „Глобъл Нюз“ — отговори му дрезгав глас. — Манинг слуша.
— Том, обажда се Бентли.
— Да, Бентли? Какво има сега? Къде си?
— Вкъщи съм си. В дома на Джо. И имам новини.
— Трезвен ли си?
— Ами, отбих се покрай едно място и изпих една-две чашки. Днес е неделя, нали знаеш. Нормалните заведения са затворени. И когато се прибрах вкъщи, открих на двора артилерийско оръдие, точно насред цветната леха на Една…
— По дяволите — прекъсна го Манинг, — това не е никаква новина. Съобщиха ни още преди два часа. Поради неизвестна причина разполагат оръдия пред всички тунели.
— Аз зная причината.
— Виж, това вече е добре — каза Манинг.
— Да, от тунела излезе чудовище и…
— Чудовище? Какво чудовище?
— Не зная — отвърна Бентли. — Не успях да го разгледам добре. И не беше само едно. Бяха две. Оръдието унищожи едното, но другото избяга. То уби артилеристите, прекатури оръдието и всички се разкрещяха и се втурнаха да бягат. Видях го да минава право през една ограда…
— Виж сега, Бентли — каза Манинг, — престани да говориш толкова бързо. Успокой се и ми разкажи всичко. Казваш, че едното чудовище избягало. Значи се разхожда на свобода…
— Ами да. Уби артилеристите, а навярно и други хора. Тунелът е унищожен и там лежи мъртво чудовище.
— Разкажи ми сега за чудовището. Как изглежда?
— Не мога да ти го опиша — отвърна Бентли, — но успях да го снимам.
— Предполагам мъртвото, нали?
— Не, живото — презрително каза Бентли. — Не бих се занимавал с мъртво чудовище, щом наоколо има живо.
— Виж сега, Бентли. Внимателно ме изслушай. В състояние ли си да шофираш?
— Естествено, че съм в състояние. Нали шофирах до вкъщи?
— Добре. Ще пратя там някой друг. А ти искам да дойдеш тук със снимките колкото можеш по-бързо. А, Бентли…
— Да?
— Сигурен ли си, че си прав? Наистина ли имаше чудовище?
— Сигурен съм — благоговейно отвърна Бентли. — Пил съм само една-две чашки.
21.
Стив Уилсън влезе в залата за пресконференции, за да потърси кафе и сандвичи. Вътре все още чакаха десетина журналисти.
— Нещо ново, Стив? — попита Карл Андърс от АП. Уилсън поклати глава.
— Като че ли всичко е спокойно. Ако имаше нещо ново, предполагам, че щях да науча.
— И да ни кажеш?
— И да ви кажа — рязко отвърна Уилсън. — Отлично знаете, че бяхме честни с вас.