Случаят с непорочната скитница
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с непорочната скитница». Краткое содержание книги:
— Тогава, когато полицията намери твоите, отпечатъци в онази къща, те няма да могат да разберат дали са били направени в десет часа вечерта или в осем часа или…
— Или какво? — попита Адисън, защото Мейсън спря замислено.
— Или миналия вторник, когато е било извършено убийството — каза Мейсън.
ГЛАВА ОСМА
Мейсън паркира колата си в паркинга близо до сградата, където се намираше кабинета му, качи се с асансьора, тръгна към канцеларията си, след това спря пред осветената врата, на която пишеше „Детективска агенция «Дрейк»“.
Канцеларията на Дрейк беше отворена двадесет и четири часа на ден и самият Дрейк обикновено беше там до късно вечерта.
Мейсън отвори вратата. Телефонистката която беше нощна смяна, вдигна глава и Мейсън каза:
— Дрейк тук ли е?
Тя кимна, показа с жест на Мейсън, че трябва да влезе, включи друга линия в превключвателното табло под червената светлина и каза:
— Детективска агенция „Дрейк“.
Мейсън влезе през вратата, която телефонистката отвори с помощта на електрически бутон и тръгна по тесния коридор към канцеларията на Дрейк.
Дрейк говореше по телефона когато влезе Мейсън.
— Това беше само едно сведение, сержант — каза Дрейк по телефона. — Не мога да ви назова източника на моите сведения… Не, не е от жертвата. Получих го от информацията, която събират моите хора… По дяволите, знам, че разговарям със закона, но вие разговаряте с детективска агенция. Ако ви дам източниците на моята информация, може да остана без работа. Как би ви се харесало ако ви попитах за вашите шпиони… Е, аз пък казвам, че е едно и също!… Пери Мейсън? Не знам. Защо не се обадите в неговата канцелария… Добре, ако мога да се свържа с него ще му кажа, че искате да ви се обади. Довиждане.
Дрейк свали слушалката и каза:
— Какво по дяволите беше това с фалшифицираните чекове, Пери?
— Защо? — попита Мейсън.
— Това беше сержант Холкомб. Късно следобед са заловили един тип на име Ерик Хансел. Предлагал е фалшифициран чек за две хиляди долара, подписан от Джон Р. Адисън, човека с големия универсален магазин. Банката вероятно е щяла да изплати чека, ако не ги бях предупредил, но те прегледали подписа и видели, че е бил копиран. Опитали се да се свържат с Адисън, но не могли и се обадили на полицията. Полицаите отишли и този мъж, Хансел им разказал някаква съмнителна история, така че те го прибрали за по-подробни разпити. Преди малко той се предал и им казал, че е получил чека от теб. Сержант Холкомб винаги надушва мърша, когато ти си замесен в някой случай. Само името „Пери Мейсън“ вдига кръвното му налягане над двеста.
— Ще му се обадя — каза Мейсън без усилие. — Намери шестима мъже и ги дръж готови да започнат работа след два часа.
— Какво става?
Мейсън седна в един стол и каза:
— Пол, работата е малко сложна. Ето как стоят нещата…
Дрейк вдигна ръка в знак на протест:
— Трай си, Пери, не искам да чуя. Когато си имам работа с теб, колкото по-малко знам, толкова по-добре за мен.
— И аз си помислих, че така е по-добре — каза Мейсън. — Шерифът приятел ли ти е?
— Долу-горе. Защо?
— Можеш да се завъртиш покрай кабинета на шерифа. Работиш по един случай, случай, който засяга Едгар 3. Ферел. Той е съдружник в Универсалния магазин на Бродуей.
Дрейк присви очи:
— И какво трябва да направя?
— Работиш за мен — каза Мейсън. — Ето ти разказа. Вторник следобед Едгар Ферел тръгва на почивка. Карал е автомобил отрупан с принадлежности за лагеруване, спални чували, въдици, багажи, керосинова печка и палатка. Багажникът и задната седалка са били добре претъпкани. За да освободи място, той е извадил възглавницата на задната седалка и я е оставил в гаража си.
— А днес следобед — продължи Мейсън, — неговата съпруга, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар на улицата. Тя я видяла как се стрелнала покрай нея и мисли, че я е карала жена. Не е сигурна.
— И така — каза Мейсън, с лице което олицетворяваше самата невинност, — ти проверяваш този случай. Искаш да обиколиш болниците, искаш да разбереш дали има съобщение за някаква злополука и дали наоколо не се излежават някакви неидентифицирани трупове. Знаеш ли, Ферел може да е бил жертва на някаква клопка. Някой може да е взел колата му, да е ограбил Ферел и след това да го е цапардосал по главата.
— Кога да започна? — попита Дрейк.
— Най-добре започни в близките пет-десет минути — каза Мейсън. — Дай ми телефона. Ще се обадя на Холкомб.
— Добре — каза Дрейк, — поне това ще ми олекне. Холкомб ще разбере, че съм предал думите му.
Мейсън се обади в полицейския участък, свърза се със сержант Холкомб и каза съвсем непринудено: