Играта на живота и как да я играем
- Автор: Шин Флорънс Сковъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Ф. Янева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на живота и как да я играем». Краткое содержание книги:
Книгата на Флорънс е едно от първите съчинения, които акцентират върху силата и влиянието на духовните закони и изтъкват тяхното следване като сигурен залог за постигане на лично щастие, богатство, здраве и успех.
Същността и механизмът на действие на такива принципи като Законът за Просперитета, Законът за несъпротивлението, Кармичният закон и Законът на опрощаването са илюстрирани с истории и случки от живота на стотици хора, които чрез словесни утвърждения и системно самовнушение успяват да поставят под контрол външните фактори в живота си и да реализират себе си, постигайки всичко, което им се полага по божествено право.
Друга моя ученичка е добър пример за тези неща. Едно лято тя предприела голямо пътуване зад граница. Посетила много страни, без да знае езика, който се говори там. Непрекъснато се молела за напътствие и защита и всичко вървяло гладко като по вода. Багажът пристигал винаги навреме, без да се загуби. Винаги намирала стаи в най-добрите хотели и където и да отидела, я обслужвали безупречно. Накрая се върнала в Ню Йорк. Знаейки езика, тя си помислила, че повече не е необходима помощта на Бога, и спряла да се обръща към Него.
Всичко тръгнало с главата надолу. Куфарите се забавили; настъпило объркване и хаос. Човек трябва да си създаде навик всяка минута да се обръща с молитва към Господ. „Във всичките си пътища познавай Него“. Нищо не е прекалено дребно или твърде важно.
Понякога един незначителен инцидент може да се окаже повратна точка в живота на човека.
Докато наблюдавал кипенето на врящата вода в един чайник, Робърт Фултън съзрял един параход.
Аз съм виждала как някой задържа проявлението с това, че му се съпротивлява или че иска нещата непременно да бъдат така както той/тя ги вижда.
Той/тя насочва вярата си само в един канал и диктува начина, по който желае да стане проявлението, а това задържа самото проявление.
А Безграничният разум казва: „Ще бъде по моему, а не по твоему!“. Като при всяка сила, било то на парата или електричеството, е необходим двигател без съпротива или инструмент, чрез който да се прояви силата и човекът се явява този двигател или инструмент.
На човека отново и отново му се казва да „бъде спокоен“. „Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас“.
Виждаме нещо подобно в случаите с двете хиляди долара, които жената получава чрез хазяина, когато се примирява и спира да се безпокои, както и при жената, която спечелва любовта на мъжа си „след като слага край на страданията“.
Целта е равновесието. Равновесието е сила, защото то дава възможност Божията сила да действа чрез човека, „за да твори добро“.
Когато човек е уравновесен, той мисли ясно и взема „бързо правилни решения“. „Никога не му убягва нищо“.
Гневът замъглява мисълта, отравя кръвта, става причина за много болести и води до неправилни решения, което от своя страна води до провал.
Определят го като един от най-лошите „грехове“, именно защото последствията от него са толкова вредни. В метафизиката думата „грях“ има много по-широко значение отколкото в Стария Завет. „Всичко, що не е от вяра, е грях“.
Страхът и безпокойството са гибелни грехове. Те са изкривена вяра и чрез изопачени душевни образи причиняват нещата, от които човек се страхува. Негова задача е да прогони тези врагове (от подсъзнанието си). „Когато човек не се страхува от нищо, той става съвършен!“. Метерлинк казва, че „човек трябва да се страхува само от Бога“.
И така, както разбрахме в предишните глави, човек може да победи страха, само като се изправи лице с лице срещу обекта на своя страх. Когато Иосафат и армията му се приготвили да срещнат врага, пеейки: „Славете Господа, защото милостта Му е во веки“, те разбрали, че враговете им се били унищожили взаимно и нямало с кого да воюват.
Ето друг пример: една жена помолила своя приятелка да съобщи нещо на трета приятелка. Жената се страхувала да предаде съобщението, защото разсъдъкът подшушвал: „Не се замесвай в тези неща, не предавай съобщението“.
Чувствала се объркана духом, защото била обещала. Най-сетне се решила „да се изправи срещу лъва“ и да призове закона за божествената защита. Тя се срещнала с приятелката, на която трябвало да предаде съобщението. Тъкмо да изрече каквото било заръчано да предаде, когато приятелката казала: „Еди кой си напусна града“. С което предаването на съобщението станало ненужно, тъй като то имало смисъл само, ако тази личност била в града. Щом жената пожелала да предаде съобщението то вече нямало смисъл; тъй като тя повече не изпитвала страх, ситуацията се изменила и станало ненужно да се предава каквото и да било.
Хората често забавят проявлението на нещата, защото вярват в незавършеността им. Ето твърдението, което трябва да бъде изречено: